9. МОМА, ЗАТВОРЕНА ЗА ВЯРА

Горо ле, майко хайдушка

Добро льо, мари хубава!
Добра я беда бедили,
бедили и уловили
и я в тъмница хвърлили,
в тъмница нова градена,
градена недоградена:
дъски й недодялани,
железа недоковани.
Добрина стара майчица
нови пътеки сторила
от дома си до тъмница,
та си при Добра отива,
та си на Добра думаше:
- Мъчно ли ти е, Добро льо?
- Бре мамо, бре мила мамо,
деня ми мъчно, не мъчно-
вечер ми, мамо, най мъчно,
кога момите запеят,
момите по седянките,
кога момците зарюкат,
момците по планините.
Добрина стара майчица,
тя си на Добра думаше:
- Мар дай си, Добро, вярата.
- Бре мамо, бре мила мамо,
девет съм годин лежала,
и още девет ще лежа,
па си вярата не давам,
християнска вяра за турска!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.