87. ТОДОРКА И ХАЙДУТИ

Горо ле, майко хайдушка

Научи ми се Тодорка
сутрина, вечер на вода,
на хайдушкото кладенче -
дано я някой превари,
превари, да я завари,
да пие вода студена,
да земе китка зелена.
Че не я никой завари,
завари, да я превари,
да пие вода студена,
да земе китка зелена,
най си завари, завари
Никола, млада войвода,
с девет байрака хайдушки.
Като ги видя Тодорка,
разлюля, разтрепера се.
Никола дума Тодорки:
- Не бой се, не бой, Тодорке!
Ний нищо не ще ти речем,
ний само ще те питаме,
кой ви й в село чорбаджия,
чорбаджия, баш курамаджи?
Тодорка дума Никола:
- Никола, млада войвода!
Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
балю й в село чорбаджия,
чичо е баш курамаджи.
Никола дума Тодорки:
- Тодорке, мари балюва!
Да кажеш, мари, балю си,
довечера щем да додем,
да ни заколе балю ти
до девет крави ялови
и да ни балю приготви
до девет пещи топъл хляб.
Ний тебе ще те годиме
за нашя млада войвода,
на годеж ще ти дадеме
до девет върви жълтици,
десета върва - рупове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.