85. СЪРДИТА ДРУЖИНА

Горо ле, майко хайдушка

Подфърли Стоян, подфърли,
подфърли сини чадъри
в росно ми буйно ливаде.
Стоян под чадър седеше,
момци му диван седяха
и му филджана държаха,
с руйно го вино наливат.
Момци са люто сърдити,
сърдити, начумерени.
Отгоре иде сестра му,
сестра му Гана Драгана,
хайдушка песен пееше:
- Байно льо, батю Стоене,
Стоене, млада войвода,
къде си, къде, Стоене,
в коя ли гора зелена,
под коя сянка дебела,
въз коя вода студена,
в кое ли буйно ливаде,
в кое ли пусто усое.
Де ли са момци юнаци,
юнаци, вярна дружина,
в кое ли поле широко,
в коя ли града голяма,
в коя ли гора зелена,
коя ли хазна бастисват?
Де гиди, момци юнаци,
със самурени калпаци,
със дълги пушки бойлии,
със чифтелии пищови!
Като си видя Драгана,
като си видя Стояна,
че въз Стояна отиде
и на батя си думаше:
- Байно льо, батю Стоене,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
що ти са момци сърдити,
сърдити момци, кахърни,
кахърни, начумерени?
Дали обяда забавих,
обяда и пладнината?
Стоян Драгани думаше:
- Сестро льо, сестро Драгано,
като ма питаш, да кажа,
правото да ти обадя -
затуй са момци не сърдят.
Снощи през Будим минахме,
през Будим града голяма,
през Будим през касабата,
сред Будим огън гореше,
край огън моми седяха,
седяха моми, предяха;
момци си миром не седят,
момци си миром не вървят,
на моми китки земаха.
Щото си момци погадих,
затуй са момци сърдити,
сърдити момци, кахърни,
кахърни, начумерени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.