83. СМИЛЯНА ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Смил девойка смил по гора брала,
бережком я ясно слънце зашло,
бережком е на зло налетяла,
налетли я петстотин хайдути.
Отдалек ги мома братимила,
отблизо им ръка целувала.
Вси хайдути братимство приели
и всите си ръката подали,
хайдут Геро ръка не подава,
току кима на ясното слънце:
- Зайди, зайди, мило ясно слънце!
Да излезем на Стара планина,
да се мома с мене надиграва.
Излезнали на Стара планина,
хванали се хоро да играят.
До среднощ се живо-здраво били,
от среднощ са на зло налетели.
Захванало буен дъж да вали
и низ дъжда снежец да прелита,
до сутринта ги тамо затрупа -
замръзнали саби за капии,
замръзнали пищови във силяхи,
замръзнали пушки за елеци,
за елеци, за тънки кошули,
а кошули за бели рамена.
Провикна се Геро, що си може:
- Леле варай, петстотин дружина!
Я удрете пушки от камене,
а камене от студена земя,
ега да би огън да захванем,
ега да би живи да останем.
Смиляна се гласом провикнала:
- Дръж се, дръж се, Герчо хайдутчарче,
и яз съм си хайдушка дъщерка,
и моите братя са хайдути,
хем хайдути, хем па игрохорци!
Уплаши се Герчо да не дойдат,
да не дойдат Смилянини братя,
па захвърли пушки и пищови,
па забегна през Стара планина.
Грабна пушка Смиляна девойка
и затъкна пищов кремъклия,
па поведе отборна дружина...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.