75. МИРЧО И БОЯНА

Горо ле, майко хайдушка

Де се е чуло, видяло
мома войвода да бъде,
като ми мамо Бояна!
Девет е годин ходила
със млади мамци войвода,
на десетата година
Бояна се е годила
за Мирча млада войвода.
Много й придан дадоха -
дванайсе върви алтъни
й тринайсе върви рупове,
и девет оки коприна.
Като се е оженила,
Мирчо Бояни направи
тънка ми хурка сребърна
и добро златно вретенце
тънки дарове да преде,
юнаци да си дарува.
Седна Бояна да преде
копринени, бре, дарове
а Мирчо в гора отиде.
Там го са турци хванали,
ръце му назад вързали,
синджир му на врат турили,
на крака му тежки букаи,
че го към Търнов водяха.
Отде ги срещна търговче,
Мирчо търговче думаше:
- Търговче и базирченче,
скоро у дома да идеш
на Бояна да си кажеш,
че са ма турци хванали,
главата ще ми отрежат.
Търговче с коня замина,
та при Бояна отиде,
още Бояни думаше:
- Бояно, млада войводо,
мирча си турци хванаха
и го във Търнов караха
главата да му отрежат.
Я стани, та си турците
срещни и Мирча отърви!
Това като чу Бояна,
хвърли си хурка сребърна
и добро златно вретенце,
облече мъжка премяна,
препаса сабля френгия,
забучи чифте пищови
и зема пушка бойлия.
Че стана, та турци срещна,
отдалеч им се поклони,
отблизо им селям даде.
Турци Бояни думаха:
- Бояно, млада войводо,
я седни, холан, Бояно,
да ядем, още да пием!І
- Ой ме ва вази, сердари,
не додох да ям и пия,
но додох бой да се бия.
Доде се турци усетят,
Бояна турци изколи.
Тогизи Мирча отърва,
отърва, още извади
от железните синджири
и от тежките букаи.
Мирчо Бояни думаше:
- Бояно, млада войводо,
халал да ти е войводството
и моето, бре, мъжество,
че ми живота отърва
от тия клети душмани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.