|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
74. БОЯНА ВОЙВОДА
Горо ле, майко хайдушка
Де са йе чуло, видяло,
мома планина да варди,
като Боянка войвода -
сама планина да варди,
със триста млади юнаци!
Юнаци думат Бойенки:
- Бояно, млада войводо!
Сеганак как си вардиме,
доро три ми, мари, месяци,
от нийде кяря нямаме.
Хайде на, мари, разпрати
от дето ни си събрала.
А Боянка им думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Снощи си легнах, та заспах,
и си съм сън сънувала:
царска ще хазна да мине,
със триста млади топчии,
петстотин се яничари -
хазната да си превземем,
имане да си наземем!
Юнаци думат Бойенки:
- Бояно, млада войводо!
Като са много топчии,
как ще си хазна отнемем?
А Бояна им думаше:
- С обмама ще ги подмамим,
хазната ще си превземем.
Тамам си това издума,
ей че хазната се зададе,
Боянка си са провикна:
- Кой де йе, място да хваща!
Сама пред хазна отиде
и на султана думаше:
- Султано, млада султано!
Я ми подари юнаци
по шепа желти жълтици
и по два кара-грошове,
и по три дребни дуката!
Султана дума Бойенки:
- От тук са махни, Бояно,
Бояно, влашка циганко!
Че за туй ли съм тръгнала
с триста млади топчии,
с петстотин се яничаре,
юнаци да ти подаря
по шепа желти жълтици,
и по два кара-грошове,
и по три дребни дуката?
Боянка си са разсърди
и на дружина кимнала.
А тям им се е сякало,
че им е рекла Боянка:
"Кой де е, в гора да бяга!"
Тогаз си сабя извади,
та сече млади топчии,
петстотин се яничаре,
сама султана остана
и на Боянка думаше:
- Сестра да ми си, Бойенке!
Токо ма жива остави!
Тя й очите извъртя,
още й много наръча:
- Върни са, млада султано,
много си здраве занеси
на царя и на везиря -
по-много аскер да пратят -
тук е Боянка войвода!
Та че се виком провикна:
- Де сте, юнаци, дойдете,
кой колко може да дигне!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|