Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

72. РАДУЛ ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Паднала слана есенна,
есенна слана, студена,
лятос през двете недели,
през горещите празници -
ослани гора и вода
и на полето тревата,
и на гората листето,
сал едно дърво остало
на Сливенската планина,
то беше дърво дафина,
дафина, дърво маслина.
Под дърво седят момчета,
до двеста души юнаци,
със трима млади войводи,
Радул и Стойко двамата,
третия беше Мартина.
Радул със свирка свиреше,
Стойко тъпана биеше,
момчета хоро играят,
момчета не ги е еня.
Мартин от страна седеше
и тихо им говореше:
- Ой ми ви вази, момчета,
момчета, двеста юнака!
Туй лято без кяр остана,
дрехите ни се издраха.
Каква година настана,
какви години усилни,
нямаме пари за тютюн,
а са не да се жениме!
Какво ще правим да стоим
на таз Сливенска планина?
Кой със мене ще дойде,
парици да му спечеля
по-много желто от бяло,
кой колко може да носи,
че щем, момчета, да идем,
на карнобатски балкани?
Момчета думат Мартину:
- Ой ми те, тебе, войводо,
всинца със тебе ще дойдем,
най как през Сливен ще минем,
като ни нази познават,
сливенци ще ни познаят?
Мартин им тихо говори:
- Ой ми ви, вази, момчета,
момчета двеста юнака!
Лесно през Сливен ще минем,
сливенци не ще ни познаят
гледайте, да се сгледаме,
че кой за булка прилича,
че кому й мъжко сърцето,
а пък му й женско лицето,
че кому й тънка снагата,
че кому й руса косата,
кому са черни очите,
кому са къврък веждите,
че кой за булка прилича,
на булка да го направим,
ще дигнем сватба голяма,
през Сливен града ще минем.
Гледали, оглеждали се,
Радул на булка прилича,
че му е мъжко сърцето,
а пък му й тънка снагата,
че му е руса косата
и му са черни очите.
Момчета думат Мартину:
- Ой ми те тебе, войводо,
Радул на булка прилича,
на булка ще го направим.
Най как ще минем през Сливен,
нямаме було червено,
булката до си забулим,
нямаме китки червени,
булката да си накичим.
Мартин им тихо говори:
- Гледайте, млади момчета,
на кого й тънък пояса,
за було да го направим, -
в Сливена града кат минем,
червени китки ще купим,
булката да си накичим.
Радулу й тънък пояса,
за було го направиха.
Писнаха свирки и гайди
и задумтяха тъпани,
дигнали сватба голяма.
Кога до Сливен стигнали,
Мартин им тихо говори:
- Ой ми ви вази, момчета,
момчета, млади юнаци,
ко ни сливенци попитат,
каква е тъз сватба без жени,
вий на сливенци кажете:
"Сега го казват бозгунлук,
бозгунлук, та па хайдутлук,
не могат мъже да ходят,
асъ не жени да водят!"
Във Сливен града влязоха,
във Сливен града голяма,
червени китки купиха,
булката си накичиха,
в Сливен ги никой не позна.
Покрай конаци минаха,
конака пълен със аскер
и там ги никой не позна.
На конашки порти седеше
едно ми черно арапче,
арапче, черно манафче,
то на пашата думаше:
- Туй не е сватба голяма,
най ми са млади юнаци,
дето се чуват в Балкана,
по Сливенските планини.
Пашата дума гавази:
- Идете, сватба върнете,
булката при мен донесете!
Сватба се назад повърна,
булка се пашу не кланя.
Паша им люто говори:
- Защо се булка не кланя,
да ви се кланя житото?
Мартин на паша думаше:
- Нам ни се кланя булката,
ала турчину не бива!
Паша се страшно разсърди
и на гавази извика:
- Ой ми ви пази, гавази,
скоро тъмници отключете,
всичките вътре запрете!
Радул се люто разсърди,
извади сабя под кожух
и си гавазе изсече;
бърже на двора излезе,
че се наляво завъртя,
дор се надясно обърне,
всичкия аскер изтрепа.
Пашата вика отгоре:
- Скоро порти отваряйте,
нека си булка излезе!

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953
.