Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

71. БРАТЯ ДИМИТЪР И МУСЕНЧО

Горо ле, майко хайдушка

Димитровата майчица
тя на Димитра думаше:
- Седи, Димитре, не ходи
по Враца, чудна касаба,
ти имаш много душмани,
ще те, Димитре, уловят,
сред Враца ще те обесят!
Димитър мама не слуша,
извади китка ключове,
отключи пъстри сандъци,
че се хубаво премени,
премени, та се нареди,
алена феса накриви,
Хранено конче изведе,
сини го седла оседла,
желти го юзди обюзда,
че се на конче преметна,
право на Враца отиде,
из врачанските сокаци,
край пашовските конаци,
хранено конче яреше,
алена феса кривеше,
дето му конче стъпеше,
калдаръма се трошеше,
дето му конче дъхнеше,
там се вихрушки дигаха.
Ханъмки, бели кадънки
на висок чардак седяха,
жълта коприна предяха,
една си друга думаха:
- Що ми е луда гидия,
дали е дели канлия,
или е бяло българче?
С жълти го дюли мереха,
Димитър дюли береше
и ги назаде хвърляше,
ханъми в гърди удряше.
Па си надолу замина,
надолу във махалата,
в махала на механата.
Там си от конче той слезе,
и си кончето привърза
и си у механа увлезе,
червено вино да пие.
Докат си вино заръча,
и заптии дойдоха,
заптии булюк башии,
те на Димитра думаха:
- Димитре, млада гидио,
хайде, Димитре, да идем
на пашовските конаци,
пашовски, още кадийски,
бе че те вика пашата,
пашата, още кадия,
нещичко ще те попитат,
нещичко ще те разпитат!
Димитър дума заптии:
- Скоро се от тук махайте!
Като ви стана на крака,
не ви побира таз врата;
като ви грабна един кол,
не ви побира този двор;
като ви стана на един крак,
не ви побира тоз сокак!
И заптии се махнаха.
Димитър, луда гидия,
той си в чаршия отиде
пазарлък да си пазари,
армаган да им накупи -
на пашата ален фес,
на кадията местуви,
на пашовката чехлички,
на кадийката чокмани,
на дребни деца обуща
и на конаци отиде.
Нито им селям отдаде,
най им армаган подава.
Кадия се люто разсърди,
с армаган го в глава блъскаше,
обуща из врата хвърляше
и на заптии думаше:
- Скоро Димитра хванете,
ръце му назад вържете
и го в тъмница хвърлете!
Заптии Димитра хванали
и му ръцете вързали,
и го в тъмница хвърлили.
Седял Димитър, тъмнял ми
цели ми дор девет дена,
дорде го зачу майка му.
Като го зачу майка му,
че е Димитър в тъмница,
тя си на Враца отиде,
на Враца, чудна касаба,
покрай тъмница ходеше,
тъмничар хлебец даваше,
та си Димитра намери
и на Димитра думаше:
- Димитре, сине Димитре,
нали ти думах, Димитре,
седи, Димитре, не ходи,
ти имаш много душмани?
Димитър дума мама си:
- Мълчи, мале ма, не гълчи,
мълчи, мале ма, не плачи,
по-скоро в село да идеш,
да влезеш в тъмни яхъри
и друго конче аз имам,
на конче да се преметнеш,
да идеш в гора зелена,
да земеш дълги пътечки,
дето те конче изведе,
то ще те, мамо, изнесе
сред гора на една поляна,
сред полянката - крушчица,
до крушчицата - колибка,
до колибката - кладенче,
там имам братче Мусенчо
със седемдесе юнака.
Да идеш да му обадиш,
да дойде да ме навиди,
навиди, да ме обиди!
Днеска е, мамо, ден петък,
утре е, мамо, събота,
в други ден света неделя,
в неделя ще ме обесят
сред Враца, чудна касаба.
Ще ходи телял из Враца,
ще ходи телял да вика,
да върви мало и голямо,
турците джумбуш ще правят,
българи сеир да гледат,
как е Димитър обесен.
Негова стара майчица,
тя се назад повърна,
като сред пътя отишла,
седнала да си почива
и си саминка думаше:
"Какво съм имала да тегля
със тези мои синове!"
Па си във тях отиде,
увлезе в тъмни яхъри
и му кончето извела,
че се на конче преметна,
отиде в гора зелена,
наела дълги пътечки,
дето я конче изнесе,
че я кончето извело
сред гора на една поляна,
сред полянката крушчица,
до крушката е колибка,
до колибката - кладенче,
там се е конче поспряло,
поспряло и поцвилнало.
Там си Мусенчо излезе
и на майка си думаше:
- Мар що щеш, мамо, туй време,
туй време, мамо, вечеря?
Тя на Мусенчо думаше:
- Мусенчо, сине Мусенчо,
мене ме батю ти проводи,
батю ти, сине, Димитър,
да идеш да го обидиш,
обидиш да го навидиш
него го в Враца хванали,
днеска е, синко, ден петък,
утре е, сине, събота,
в други ден света неделя,
в неделя ще го обесят
сред Враца, чудна касаба,
ще ходи телял да вика,
да върви мало и голямо,
да върви сеир да гледат,
турците джумбуш да правят,
българи сеир да струват,
как се Димитър обесва.
Мусенчо, младо юначе,
той се изясно провикна:
- Юнаци, млади бошнаци,
с понакривени калпаци,
с позасукани мустаци!
Скоро се сбирайте,
какъв ни хабер довтаса,
от пашата, още кадия,
таз вечер Враца да стигнем,
на Враца, чудна касаба!
Юнаци, млади бошнаци,
с понакривени калпаци,
с позасукани мустаци,
на царвули ремъчки стягаха,
и на пушките кремъчки.
Дорде петлите попели,
те са на Враца стигнали,
калаурите изклали.
Мусенчо дума дружина:
- Дружина вярна, сговорна,
половина вънка седете,
половина вътре увлезте,
брата ми да отървете!
Едни са вънка седели,
други в тъмница увлезли,
едни синджири сечеха,
други бокаи трошеха
и са Димитър избавили.
Димитър дума Мусенчо:
- Мусенчо, братко Мусенчо!
Хайде, Мусенчо, да идем
На пашовските конаци,
пашовски, още кадийски,
да идем да ги питаме,
бе що имат тия със нази,
какво искат тия от нази.
Тръгнали, та са отишли
на пашовските конаци,
и на конаци отворили,
отворили и са увлезли.
Като го видя пашата,
пашата, още кадия,
те им на крака станаха,
кадия му сабя даваше
и на Димитра думаше:
- Димитре, младо юначе,
днеска се посъветвахме
да те, Димитре, пуснеме,
и дарба да те подарим
със шиник жълти жълтици,
че си бил юнак на света.
Димитър нищо не рече,
той си пашата улови
и го по басмаци търкаше.
Мусенчо дума Димитър:
- Байно ле, бате Димитре,
тука ли да ги заколим,
пастърма да ги направим,
или в гората заведем,
къс по къс да ги направим,
по драки да ги покачим?
Димитър дума Мусенчо:
- Мусенчо, братко Мусенчо,
гората е, братко, далече
пастърма е бавна работа,
пастърма скоро не става,
хай да ги, холан, изведем,
сред Враца, чудна касаба,
със пари телял да откупим,
да ходи телял, да вика,
да върви мало и голямо,
да вървят месо да взимат,
пашата прави помена,
пашата още кадия.
И си ги сред Враца извели,
Мусенчо дума Димитър:
- Байно ле, бате Димитре,
кого напред да заколим,
кого напред да похарчим?
Димитър дума Мусенчо:
- Пашата напред заколи,
пашовско месо по-тлъсто,
скоро ще да се похарчи,
според пашовско и кадийско!
По-скоро, братко, по-скоро,
че имам друга работа,
на димотичанския кадия,
да идем да го питаме,
какво има и той с нази.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953
.