7. РАЗБЯГАЛА СЕ ВЛАШКАТА ЗЕМЯ

Горо ле, майко хайдушка

Разбягала се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
и Богданската - всичка Добруджа.
Кой горе ходи, кой долу бяга
от люти турци, страшни маджари.
Стари сечеха, млади робеха,
млади девойки отбор земаха,
та ги правеха млади робини;
и млади момци отбор земаха,
та ги правеха се еничари.
Дето минуват, селата горят,
селата горят, хората робят.
Преминали са белия Дунав,
наредиха се край Етрополе
и разпростряха сини шатъри;
на равно поле делба делиха
млади девойки и млади момци.
Кому паднаха по две и по три,
на млад еничер се е паднала
сал една мома - руса Драгана,
па я заведе под бели чадър.
Кога е било вечерта късно,
млади еничер на двор седеше;
погледна долу, погледна горе,
из черна земя син огън гори,
из синьо небе кървав дъжд вали.
Млади еничер се е уплашил,
та си повика руса Драгана
и на Драгана жално думаше:
- Море Драгано, моя робиньо!
Що ще те питам, право да кажеш;
имаш ли братец, имаш имаш ли сестра,
имаш ли баща, имаш ли майка?
А Драгана му със глас продума:
Имам сибаща, имам си майка,
имам си братец, имам си сестра.
- Къде е брат ти, и той ли е поробен?
А Драгана му жално говори:
- Кога дойдоха в Влашката земя,
турци избиха млади българи
и брат ми беше във тая войска,
изминаха се тридесет годин,
откак аз братец не съм видяла.
- Море Драгано, моя робиньо,
ако го видиш, познаваш ли го?
- Аз да го видя, си го познавам
по клета глава, по едри гърди.
А еничерин Драгана пита:
- Що има брат ти на клета глава?
Брат ми си има от сабя белег,
че е посечен на люта войска.
Пак еничарин Драгана пита:
- Що има брат ти на едри гърди?
- Брат ми има на гърди белег,
със стрела ранен във люта войска.
И си разтвори еничер гърди,
белите гърди, клетата коса
и на Драгана жално думаше:
- Я стани, сестро, дома да идем,
дома да идем, мама да видим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.