68. БАЛЮ ХАЙДУТИН ОТМЪЩАВА ЗА ОБИДА

Горо ле, майко хайдушка

Събира Кунчо косачи,
па ги изпраща, изпраща
във Пласадарско ливаде,
зелено сено да косят.
Косили, че са косили
косили два дни и пладня,
косачи хабер изпращат
на хаджи Кунчо чорбаджи:
"Много е сено паднало,
да прати Кунчо пластачки,
зелено сено да пластят."
Хабер до Кунча довтаса,
па бръкна в куюн джебове,
пари на банка подаде
тия ми кара грошове:
- Я иди, Банке, в чаршия
до хаджи Петко бакалче,
да ги на дребно развали.
Събери, Банке, набери
се русокоси девойки,
зелено сено да пластят.
Косачи хабер пратиха -
много е сено паднало.
Банка си Кунчо послуша,
па си взе кара грошове,
па стана Банка отиде
до хаджи Петко бакалче,
та ги на дребно развали.
Па събра Банка, па набра
се русокоси девойки,
зелено сено да пластят.
и Банка иска да иде,
Кунчо си Банка не пуща:
- Я седи, Банке, не иди,
излял е Бальо хайдутче,
у дома беше ратайче,
всички ни знае из къщи,
ще да те, Банке, улови,
тебе ще резил направи -
една си, Банке, у майка,
у майка, Банке, у баща!
Банка си Кунчо не слуша,
нарами вила на рамо
и тя с пластачки отиде
във тия росни ливади,
зелено сено да пластят.
Пластили що са пластили,
пластили ми са до обед,
седнали да обедуват.
Ето ти Балю че иде
от Пласадарско усое!
Със тънка свирка засвирил,
право при Банка вървеше.
Пластачи Банка криеха,
в зелено сено завиват.
Ето ти Балю довтаса,
нарами вила на рамо,
зелено сено да пласти,
Банка в сено намери,
па я за ръка улови
и я в усое заведе,
па си на Банка думаше:
- Ми сега, Банке, как ми си?
Знаеш ли, Банке, помниш ли,
кога бях у вас ратайче,
та бе ме треска разтресло?
Аз ти водица поисках,
ти ми помия донесе;
ази ти хлебец поисках,
ти ми корица донесе;
аз ти сиренце поисках,
а ти ми пепел донесе.
Ми сега, Банке, как ми си?
Я хабер, Банке, да пратиш
на хаджи Кунчо чорбаджи,
тежко имане да прати.
Банка си хабер изпрати.
Кунчо си събра имане,
та го на Балю изпрати.
Балю имане поима,
па го на Банка накачи,
та па си Банка улови,
у Кунчовия заведе.
Кунчо си Банка попита:
- Как ми си, Банке хубава?
Банка на Кунчо думаше:
- Как съм от майка паднала,
па съм си така и днеска!
Кунчо имане събира,
та го на Балчо прощава,
че ми е Банка изпратил,
не я е резил направил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.