67. МАНОЛ ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Хранила майка, гледала
дор два ми сина юнака,
дор два ми сина близнака -
Манолчо още Дамянчо.
Манол Дамянчу думаше:
- Дамянчо, братец по-малък,
имаш ли, хабер, нямаш ли,
че ни се кака ожени
на Котел града голяма,
мъжка си рожба добила,
и я на мене кръстила,
на мойто име Манолчо?
Аз ще во Котел да ида,
Манолча да си обидя,
армаган да му занеса.
Я стани, брайно Дамянчо,
откачи пъстра вулия,
че я с рубета напълни,
Манолчу да ги занеса,
люлчица да му оковат -
кога Манолча приспиват,
да му рубенца придрънкват,
Манолча да си успиват!
Че стана Манол, прекачи
през рамо чанта с рубета,
рано по-рано излезе,
в равнина Котел пристигна,
при какини си, пред порти,
на порти Манол похлопа,
и на кака си викаше:
- Отвори, како, вратата.
Никой Манола не чува,
Манол се вслуша, прислуша,
кака му пее, нарежда:
- Нани ми, нани, Манолчо,
да растнеш, холан, порастнеш,
като вуйча си да станеш,
петстотин мина да водиш,
с педесет бели байрака!
Туй като зачу Манолчо,
трупнишком порти прескочи.
Излезе, холан, кака му,
той й вулия подаде.
Кака Манолу думаше:
- Манолчо, холан, Манолчо,
Манолчо, братец, по-малък!
Недей се, брайно, обажда -
дума за тебе струваха,
за теб дараджа готвяха.
Брайно ле, ще те обесят,
ако те, брайно, уловят.
Манол каки си думаше:
- Како льо, моя сестро льо!
Мене ме турци не ловят!
Доде си Манол издума,
и турци са го хванали,
назад му ръце извиха,
и звиха ръце, вързаха,
че го сред Котел извели,
сред Котел на мегданьето.
Манол се молба молеше:
- Бре, аалар вази, бре, бейлер!
Дясна ми ръка пуснете,
знам медна свирка да свиря,
хубаво да ви посвиря!
Хитри са турци, хитри са,
ама са много глупави -
дясна му ръка пуснаха.
Манол на свирка засвири:
- Къде си, брайно, къде си!
Де да си, брайно да додеш,
да ми сабята донесеш,
турски зебилик да гледаш.
Като го зачу Дамянчо,
че му сабята донесе,
от далеч с камик махаше:
- Бре, аалар вази, бре бейлер,
я се назади дръпнете,
главата да му отрежа,
че той ми закла жената.
Хитри са турци, хитри са,
ама са много глупави -
те се назаде дръпнаха,
главата да му отреже.
Не му главата отряза,
ами му сабя подаде,
па се назади отмъкна.
Манол се суком засука -
триста са турци паднали -
доде се Манол обърна,
в Котел турчин не остана;
и няма дори до днеска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.