66. ВОЙВОДА НАКАЗАН ЗА ИЗМЯНА

Горо ле, майко хайдушка

Мама на Нейко думаше:
- Нейко ле, синко, Нейко ле,
я си се, Нейко, остави
от този пусти занаят,
от този пусти хайдутлук,
от този пусти касаплък!
Да знаеш, Нейко, да знаеш,
да знаеш - ама не знаеш!
Какъв съм сън сънувала
в събота срещу неделя!
През наште равни дворове
кървави реки течеха,
твоя си пояс носеха,
носеха, синко, влачеха.
Тоя сън не е за добро.
Нейко ле, ще те убият!
Я си ме, мамо, послушай,
че иди, синко, че иди,
че иди в тъмни чаршии,
че купи ясте всякакво,
хубаво да го направя,
хубаво да го наготвя,
че си дружина събери,
че си делбата раздели
и от дружина раздели!
Нейко мама си послуша,
отиде в тъмни чаршии,
че купи ясте всякакво,
че го наготви мама му,
че го наготви хубаво.
Събра си Нейко дружина,
че ми се делба делиха,
кому се падна, кому не,
нейку се падна два дяла.
Дружина Нейку думаха:
- Нейко, безчестна войвода,
нейко ле, ще те извардим,
ще те извардим, заколим,
ще вземем, Нейко, ще вземем,
твойта, бе, сабя, френгия
и твойта пушка бойлия
и твойте чифте пищове
и твоя силях сребърен
и сърмалии паласки
и твойте, Нейко, два дяла,
да помниш, Нейко, да знаеш,
как се дружина излъгва,
как се дружина разплаква!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.