|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
65. СТОЯНЕ СИНКО, СТОЯНЕ
Горо ле, майко хайдушка
Стояне синко, Стояне,
нали ти мама думаше
да търсиш верни другари,
със тебе да са порасли,
със тебе да са роднини,
роднини и побратими!
Стоян мама си не слуша,
че стана Стоян, отиде
на това пусто Гюргево,
че събра Стоян дружина
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
кой от кол и кой от въже,
че стана Стоян, отиде
из тая Стара планина,
из този Доспат балкана,
из Жеравненски колиби.
Стоян дружини думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
аз ще да легна да поспя,
пък вие стража вардете.
Че легна Стоян, задряма
и на съня си гледаше,
че се с дружина разделя.
Трифон Никола думаше:
- Удряй, Никола, Стояна
душата да му извадим,
пушката да му вземеме,
саблята да му продадем.
Пиленце пее на дърво,
и като пее, говори:
- Стояне, стара войводо,
от старо време останал,
не тили мама думаше,
да търсиш верни другари,
да са със тебе порасли,
роднини и приятели!
Проклета да е дружина,
коя войвода издаде,
коя войвода убие!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|