Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

63. НЕНЧО ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Прочу се Ненчо войвода
във тази Стара планина,
във това поле широко.
Заварди Ненчо пътища,
пътища, царски друмища,
не дава птиче да фръкне,
не царска хазна да мине.
А че са й прочул до царя.
Царя е хабер проводил:
- Който е юнак над юнак,
Ненчо войвода да хване,
при мене да ге доведе,
голям ще бакшиш да земе -
девет товари имане,
десети желти жълтици.
Никой се, хадъм, не наел,
най се наела сестра му,
сестра му, левен Тодора.
Зела е мъжко детенце,
отишла й в гора зелена,
а че се ясно провикна:
- Няма ли нейде някого
от гора челяк да дойде,
че детето да ми кръсти?
А де я зачу брата й,
брата й Ненчо войвода,
той на дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
какъв са гласец зачува
във тъзи гора зелена?
Вие ма тука чакайте,
ще ида, хадъм, да вида.
А че си Ненчо отиде
и там си сестра завари
и на сестра си думаше:
- Сестрице левен Тодорке,
що щеш, сестрице, в тъз гора -
тъзи е гора хайдушка!
Тодорка Ненчу думаше:
- Байо ле, Ненчо войвода,
девят ми годин станало,
както си деца добивам,
че ми децата не траят,
че ма в гората пратиха,
от гора челяк да викам,
детето да ми кръщава,
дано са дете задържи.
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестрице, левен Тодорке,
да не е нещо измама -
двете ти очи изваждам,
на калъч ще ги нанижа.
Тръгна Тодорка да иде,
селски попове да вика.
Нали бе Божа работа,
че се детето обади:
- Вуйчо ле, Ненчо войвода,
що седиш, вуйчо, що чакаш?
Мама ще те предаде
на сеймени билюк-башии.
Ненчо се Богу помоли:
- Боже ле, самогледняко!
Вред си ми, Боже, помагал,
и сега ми, Боже, памогни
накрай гората да изляга,
голям ще хаир да сторя -
на буйна вода мрамор мост
и в пуста гора мънастир,
мънастир света София.
Извади желти алтъни,
че си детето обсипа.
Че тръгна Ненчо да о`иде,
срещу му иде Тодорка
и сеймени тичат подиря,
сеймени билюк-башии…
Като ги видя млад Ненчо,
извади сабя френгия,
че са на ляво завъртя,
дор са направо обърна,
сички сеймени посече,
току Тодорка остана.
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестрице, левен Тодорке,
ако ти й пари трябвало,
що не ми, сестро, обади
със пари да те обсипя,
ами ма в ръце предаде?
Че двете й очи извади,
че ги на калъч наниза.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953
.