Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

62. ИВАНЧО ПАНОВ

Горо ле, майко хайдушка

Събрали ми се, ютбрали
трима-четирма даскале,
вярна са клетва сторили
народа да си подигнат,
подигнат да го побунят.
Че кой ми беше първия?
Иванчо Търновченчето.
Че кой ми беше втория?
Цанката Дюстабанката.
Че кой ми беше третия?
Учител Киро Петрович.
Че са тръгнале, ютишле
у Рявца на училище,
Иванчо пушки извади
и на всекиму подаде,
че ги на талим учеше,
самси той със две играе.
Малко ги много поучи,
тъкмо ми до три недели.
Като ги добре изучи,
даде им дрехи войнишки,
че си дрехите юблаква
и тънки саби впасава,
развива байрак български,
на байрака си пишеше:
"Смърт или мила свобода."
От де ги съзря тъз жена,
тъз жена, тъз изедница,
тя на пашата юбади,
пашата русчуклията.
Пашата абер проводи
за триста черни арапи,
за триста баши-бозуци.
Те при пашата отишли,
че им пашата думаше:
- Скоро, по-скоро идете
от Търнов града голяма,
Иванча при мене доведете.
Арапи слушат пашата,
че са у Търнов ютишле,
че са Иванча хванали,
че го у Русчук завели,
на паша са го предали.
Паша на чердак седеше,
със наргиле тютюн пиеше;
Като Иванча съгледа,
той на Иванча думаше:
- Каквот си търси, Иванчо,
такоз си, олан, намерил.
Че на арапи заръча,
букаи да му ударят,
я на ръцете - блезици,
та го ю тумрък фърлива.
Лежал е малко ни млого,
тъкмо ми до три месеца,
тогаз се паша досети,
че е Иванчо затворен.
Той на заптии думаше:
- Скоро Иванчо доведете!
Заптии паша слушева,
та си Иванча довели.
Паша му беше кадия,
той си истинтакт прайеше,
и си Иванча питаше:
- Я казвай, казвай Иванчо,
кой ти й, Иванчо, главата?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е главата!
Втор го истинтакт питава:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, войската?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е войската.
Трет го истинтакт питава:
- Я казвай, казвай Иванчо,
кой ти й, Иванчо, ятака?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е ятака!
Паша се люто расърди,
той на заптии думаше:
- Скоро го в Търнов карайте,
карайте и го бесете,
сред Търнов насред пазаря,
да види мало й голямо,
да види да се научи,
как са тъй царство събаре.
Заптий Иванча прибрава,
карава още биева,
през сред Търнов преведва,
през голямата чаршия,
край неговите дурове,
дурови й къща висока.
Майка му в къщи седеше,
у къщи при пенджерите,
памучен чорап плетеше
и му бримките четеше.
Кога из пенджер погледа,
че къко чудо видяла -
заптии карат Иванча,
назад му ръце вързани,
вързани и оковани.
Кът го майка му съгледа,
фърли чорапа на страна,
бяла си глава юлови,
бели си коси скубеше,
в соба кат луда тичаше
и се у стени биеше.
Кът я Иванчо съгледа,
той си саатя извади,
саатя позлатения,
и го майка си даваше,
като го даваше, думаше:
- Я на ти, мамо, тоз саат,
него да гледаш за мене.
Че го въз бесилка довели,
въз бесилка стоят два реда,
ред турци и ред българи.
Турците турски думаха -
"Каквото търсил, намерил!"
Там си Иванчо съгледа
своето либе Тодорка -
Тодорка сълзи ронеше
и към Иванча гледаше.
Той си главата поклюмна,
Тодорка въз него да иде.
Като въз него отиде,
той си пръстена извади,
пръстена годенишкия,
на Тодорка го подаде,
кат го даваше, думаше:
- Я на ти, либе, тоз пръстен,
него да гледаш за мене.
Тогаз са Иванча дигнали,
дигнали да го обесят,
че са въжето скъсало,
сички българи викнава:
- Иванчо й, олъм, праведен,
за правда Иванчо ще иде.
Втори път са го дигнали,
Иванчо въже юлови,
че на бесилка изкочи,
и на българи думаше:
- Ой ви вас, мили българи,
що сте си ръце сгърнали,
що трайте, къко гледате?
Що не си пушки земете,
турците да си избием,
народа да освободим?
До кога ние ще търпим
тез турски черни неправди,
тявните тежки даноци,
даноци, тежки вериги?
Тъй като каза Иванчо,
той се по въже поспусна,
поспусна още подрусна,
че са Иванчо юбеси.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953
.