60. НЕНЧО ВОЙВОДА ОТМЪЩАВА НА СВАКО СИ

Горо ле, майко хайдушка

Остана Ненчо сираче,
без баща Ненчо, без майка,
на половина година.
Че расна Ненчо, порасна,
стана на девет години,
че няма Ненчо, че няма,
че няма нийде никого,
няма кой да го научи,
да оре Ненчо, да копай
бащини ниви и лозя,
че стана Ненчо, че стана,
че стана Ненчо хайдутин,
на хайдутите главатар,
на парите им хазнатар.
Че събра Ненчо, че събра,
че събра вярна дружина,
че ходи Ненчо, че ходи,
че ходи девет години
из тая Стара планина.
Заварди Ненчо, заварди,
заварди царски пътища,
не дава птичка да хвръкне,
камо ли човек да мине!
Голем се е потер подигнал
да лови Ненчо войвода,
да варди царската хазна.
Ненчо дружини думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
царска ми хазна бре иде,
да идем да бастисаме,
тежко имане да земем!
Че стана, Ненчо, че стана,
че стана Ненчо, отиде
със седемдесе юнака
хазната да си бастисат.
Не могли да я преварят,
девет са пушки хвърлили,
девет го рани ранили.
Че стана Ненчо, че стана,
че стана Ненчо, отиде
у лелини си Йонкини,
че на леля си думаше:
- Лельо ле, лельо Йонке ле,
лельо, ще ти се помоля,
направи сладки мехлеми
раните да ми изцериш,
раните куршумените.
Че стана Йонка, че стана,
че стана Йонка, че влезе,
че влезе в тъмни зимници,
отвори пъстри сандъци,
извади сладки мехлеми,
Ненчови рани вързала.
Минаха до две недели,
че хвана Ненчо, че хвана,
че хвана Ненчо, че оздравя,
че хвана Ненчо да ходи,
из пушка нишан да хвърля,
да бий орли и гарвани
и сиви-бели гълъби
и витороги рогачи.
Ненчо на Стойно думаше:
- Свако ле, свако Стойно ле,
я на ти, свако, пет гроша,
да идеш, свако, да идеш,
да идеш горе в Габрово,
да купиш куршум и барут,
че щем на Шипка да идем
поп Стефана да бастисаме,
да вземем тежко имане
по-много желто от бело,
кой колко може да носи!
Че стана Стойно, че стана,
че стана Стойно, отиде
горе ми, горе в Габрово
да купи куршум и барут.
не отиде Стойно в чаршия,
най си отиде в конак,
че на Ахметча думаше:
- Ахметчо, бюлюк башио,
що седиш още, що гледаш?
Ето ми девет години
откак си Ненчо търсите,
Ненчо ми млада войвода,
не можете да го хванете.
Ето го Ненчо у дома,
у мойте хладни зимници!
Ахметчо Стойно потупа,
стойно потупа по гърба
и на Стойна си думаше:
- Машаллах, Стойно, яша бре!
Ахметчо кафе заръча
Стойно да си почерпи.
Че стана Стойно, че стана,
че се назади завърна,
че си при Ненчо отиде,
че си на Ненчо думаше:
- Ненчо ле, мило сваково,
в Габрово аскер нападнал,
аскер все млади сеймени,
чаршия са затворила,
не можах, Ненчо, не можах,
не можах, Ненчо, да купя,
да купя куршум и барут.
Току тъй Стойно издума,
малка се й порта хлопнала,
върли са псета лавнали.
Ненчо на Йонка думаше:
- Лельо ле, лельо Йонке ле,
я иди, лельо, я иди,
я иди че виж кой хлопа,
да не е, лельо, да не е,
да не е, лельо, Ахметчо,
Ахметчо, бюлюк башия?
Току туй Ненчо издума,
мала се врата отвори,
равно се дворе напълни,
ето че влезе Ахметчо,
Ахметчо, бюлюк башия,
че си на Йонка думаше:
- Йонке ле, булка хубава,
тука ли й Ненчо гидия,
гидия, млада войвода?
Йонка Ахметчо думаше:
- Ахметчо, джанам, Ахметчо,
Ахметчо, бюлюк башио,
като ме питаш, да кажа,
право да ти обадя:
тук беше Ненчо гидия,
гидия, млада войвода.
Тук беше Ненчо, тук беше,
ала го сега тук няма;
Ненчо си стана, отиде,
Ненчо по къра отиде
пушка на нишан да хвърля,
да бий орли и гарвани
и сиви-бели гълъби
и витороги рогачи.
Стойно Ахметчо погледна
и към зимника посочи.
Ахметчо зимници отвори,
Ненчо във сред зимници
печено агне ядеше,
руйно си вино пиеше.
Като си видя Ахметча,
Ахметча бюлюк башия,
бърже си скочи на крака,
че си шишене улови,
улови и го запали;
не можа да си удари
Ахметча бюлюк башия,
сал му брадата опърли.
Ахметчо със глас извика:
- Сеймени млади, отбрани,
що седите, що гледате,
Ненчо ще си ни погуби,
Ненчо ще си ни затрие!
няма ли от вас, няма ли,
няма ли луда гидия
скоро Ненча да си хване,
отзад му ръце да свърже?
Не се е наел ни един,
отзад му ръце да свърже,
че се е наело, наело,
че се е наело едно ми,
едно ми младо помаче,
то да си Ненча улови,
ненча ми луда гидия,
ненча ми млада войвода,
отзад му ръце да свърже.
Кат си го Ненчо подхвана,
че го е нагоре издигнал,
нагоре къмто небето,
че го е надоле ударил,
надоле къмто земята,
устни му се напукаха,
черни кръви протекоха,
че се из ясно провикна:
- Бре хой ви вази, дружина,
тичайте Ненчо хванете,
Ненчо ми душа извади!…
Че се сеймени спуснаха,
че си Ненча хванаха,
опак му ръце вързаха,
в Цариград ще го закарат.
Ненчо Ахметчо думаше:
- Ахметчо, бюлюк башио,
аз ако си бех байрактар,
пък Стойно ми беше главатар,
я си и Стойно хванете,
опак му ръце свържете.
Сеймени Стойна хванали,
опак му ръце свързаха,
към Цариград си тръгнаха,
Ненчо Ахметчо думаше:
- Ой ми та тебе, Ахметчо,
Ахметчо, бюлюк башио,
молба ще ви се помоля,
дано ми мине молбата -
ръката да ми отвържеш,
ръката, джанам дясната,
да бръкна в куюм джобове,
златно саханче да извадя,
на тебе да го харижа.
Ахметчо Ненчо послуша,
че му ръката отвърза,
ръката, джанам, дясната,
да бръкне в куюн джобове,
златно саханче да извади,
на него да го хариже.
Че бръкна Ненчо, че бръкна,
че бръкна в куюн джобове,
не извади златно саханче,
най извади сабя френгия,
кат се на дясно завъртя,
дур се наляво обърна,
сал остана свако му Стойно.
Извади му двете очи,
двете очи, черни очи,
наниза ги Ненчо юнак,
наниза ги на сабята.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.