Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

6. ЕНИЧЕРОВА ЖАЛБА

Горо ле, майко хайдушка

Що ми се белее, белее, люлее
отвъд през бял Дунав?
Дали са лебеди или са снегове,
дали са ледове или са дъждове?
Да бяха лебеди, подхвъркнали биха,
да бяха снегове, стопили се биха,
да бяха дъждове, оттекли се биха
за два, за три деня, за неделя, за две.
Не бяха лебеди, не бяха снегове,
не бяха ледове, не бяха дъждове,
най ми цар кондисал, цар с голяма войска,
цар с голяма войска, бели еничери,
разпънал чадъри бели и червени,
бели и червени, сини и зелени,
та седят, та ядат, та ядат, та пият,
та ядат, та пият и с кавали свирят,
и борба се борят и бял камък мятат.
Едно еничерче младо и зелено,
ни яде, ни пие, ни борба се бори,
ни бял камък мята, ни с кавал свири,
най се царю моли: - Царю, господарю,
изпиши си книга дома да си ида,
при моята майка и при моя баща!
Че моята майка сега девет годин,
сега девет годин черни кърпи носи,
кърпа се додира, тя я не опира,
тя я не опира, мене жив жалее;
че моите сестри сега девет годин
бяло цвете сеят, ала го не носят,
ала го не носят, мене жив жалеят;
че моите братя сега девет годин
се кавали правят, ала с тях не свирят,
ала с тях не свирят, мене жив жалеят.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953
.