57. МЛАДИНЧО ХАЙДУТИН И ПАШАТА

Горо ле, майко хайдушка

Гарван Младинчо думаше:
- Младене, младо копиле!
Дето те, кардаш, проводя,
се ми работа завършваш
и сега ще те проводя
на Стамбул, на голям Ямбол,
се из чаршията да вървиш,
долу земята да гледаш,
да гледаш, да прегледаш
жълтоликите терзии,
белоликите бакали,
кой има много алтъни.
Като се назад повърнеш,
най на крайната чаршия,
на чифутското дюкянче,
там си, Младинчо, да идеш,
със шиник съчми да мериш,
със кантар барут да теглиш!
Стана Младинчо, отиде
на Стамбул, на голям Ямбол,
се из чаршията вървеше,
долу земята гледаше,
гледаше, та прегледваше
жълтоликите терзии,
белоликите бакали,
кой има големи алтъни.
Като се назад повърна,
че си Младинчо отиде
на чифутското дюкянче
и на чифутче думаше:
- Чифутче, жълто еврейче!
Нещичко ще те попитам,
правичко да ми прикажеш,
ако ли не ми прикажеш,
ще ти главата отрежа!
Скоро шиника донеси
съчмите да си премеря,
кантара да си донесеш
барута да си претегля;
сакън да не ми откажеш -
че съм от Гарванова дружина,
че ти главата отрязвам
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско!
Чифутче дума Младинчу:
- Младинчо, младо копиле,
я стой, Младинчо, почакай,
шиника да си донеса,
барута да си претеглиш.
Стана чифутче, излезе,
та си портите заключи
и се на боклук покачи,
че се изясно провикна:
- Пашо ле, пашо Стамбулски,
каква си лова улових
от Гарванската дружина!
От де го зачу Младинчо,
младинчо, младо юначе,
то си портите поритна
и при чифутче отиде,
че му главата отряза
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
Че търти Младен да бяга,
че бяга Младен, пребяга,
като се назад обърна,
подире иди потеря,
потеря, тежка потеря.
Паша Младинчу думаше:
- Младинчо, младо копиле!
Я стой, Младинчо, почакай,
живичък да те уловим,
да не те нещо нараним.
Младен на паша думаше:
- Пашо ле, пашо стамболски!
Ти ще ли стоиш, пашо ле,
на мойта пушка бойлийка,
на мойта сабя френгийка,
на девет ката навита?
Че се Младинчо повърна,
извади сабя френгия
на девет ката навита,
па се надясно засука,
доде наляво отсече,
саде пашата остана.
Той му се много молеше:
- Младине, младо копиле!
Голяма харизма ще даря,
сандъци желти алтъни,
само ми душа остави!
Младин му глава отряза.
Трупа ги, Младин, трупа ги
като на нива снопите,
като на нива кръстците
и при Гарвана отиде,
и на Гарване думаше:
- Гарване, ти мой стопанино!
Дето ме, кардаш, проводи,
се ти работа завърших -
каква си нива пожънах,
какви си снопи натрупах!
Да идеш да ги погледнеш
у Стамболския бре паша,
с негови млади войници,
дето ме, кардаш, гонеха,
гонеха да ме убият.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.