56. ДИМЧО И ПЛЕВЕНСКИЯ СУЛТАН

Горо ле, майко хайдушка

Остана Димчо сираче,
без баща, Димчо, без мама,
сираче, чуждо аргатче.
Че той се, холан, пристави
в султана Плевнелията,
да стои девет години
за деветстотин парици.
Дошло е време да йзлиза,
димчо си хачец поиска,
султана Плевнелията
лоши му думи надума,
една му пара не даде.
Димчо се жалба нажали,
та че се чуди и мае
какво да стори, направи.
Та че се, холан, усети,
отиде в гора зелена,
на тази Рила планина,
на този Доспат балкана,
на хайдушката равнина,
че там се виком провикна:
- Вучо ле, вуйчо, Стратиле,
де да си вуйчо, да додеш,
нещичко ще ти обадя,
и на теб, вуйчо, оплача.
Стратил ми страшна войвода,
той си под сенки седеше
при извор вода студена,
печено агне ядеше,
руйно ми вино пиеше.
Стратил дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
дружина млади юнаци,
постойте да послушаме,
що ми се гласа зачува
на мойто момче сестрино.
Пак ми се Димчо провикна:
- Вуйчо ле, вуйчо Стратиле,
де да си, вуйчо, да додеш,
нещичко ще ти обадя,
на тебе ще се оплача.
Че стана Стратил, отиде,
та на Димча думаше:
- Димчо ле, клето сираче,
какво ми искаш Димчо ле,
какво ще ми се оплачеш?
Димчо Стратили думаше:
- Стратиле, вуйчо, Стратиле,
де се е чуло, видяло,
аргатин без хак да шета?
Мене ме, вуйчо, пристави
султана Плевнелията
да шетам девет години
за деветстотин парици.
Дошло е време да йзлягвам,
ази си хачец поисках,
той ми хачец не даде,
лоши ми думи надума.
Стратил се люто разсърди,
изтегли сабя френгия,
поведе млади юнаци,
че стана Стратил, отиде
в султана Плевнелията,
та че му люто говори:
- Ой ми та тебе, турчине,
ти защо, холан, не даде
на туй момченце хачеца?
Султан Стратили думаше:
- Стратиле, страшна войводо,
димчо ми мене не каза,
когато щеше да излягва,
хачеца ази да му дам,
да му дам и да му наддам.
Стратил ми страшна войвода,
той ми се люто разсърди,
та че султана пофана,
та че го в гора изведе
на този Доспат балкана,
на таз хайдушка равнина,
и на султана думаше:
- Във село съди кадия,
пък тука съди балтия.
Наште конаци, турчине,
са тез високи букаци.
Та че го, холан, насече,
парче по парче наряза,
че го по драки качеше
и на гарвани думаше:
- Елате, черни гарвани,
на това месо дебело,
на това месо евтино!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.