53. ПАНАЙОТ ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Събрали са се, прибрали
дванайсетмина дружина,
със Панайота тринайсет,
на една равна поляна,
дето й Куш-бунар кладенец,
да ядат още да пият.
Каква им беше гозбата?
Шари печени агънца
и топли пити пазарски;
червено вино пиеха -
сливенска черна папаска,
ямболска върла ракия.
Всичките ядат и пият,
току Панайот не яде,
панайот Лючканооглу.
Панайот тихо им дума:
- Ежте дружина и пийте,
аз ще си ида на Сливен,
че ми й булката родила,
и си й момченце добила,
и го й на бачка кръщала -
хубаво име Люцканчо.
Ще ида та да го видя,
като й на бачка кръщано,
ще ли е като дядка си,
ще ли се бие с турците,
царството да им превзема?
Че стана, стана Панайот,
презнощ на Сливен отиде.
като накрай тях помина,
на портите му седяха
до двама патраулина.
Той патраулът замина,
че се през плета прехвърли,
на вратата се позапря,
да чуе Бойка що дума,
какво за него хортува.
Бойка Люцканча приспива
и на Люцканча думаше:
- Нани ми, нани Люцканчо!
Где ли й, Люцканчо, бачко ти,
где еде сега, где пие,
под кои сенки дебели,
при кои води студени?
Дору си Бойка издума,
на вратата се похлопа
и се на име повика:
- Бойке ле, Люцканичина,
булка ле, Панайотице,
ела вратата отвори,
та да си вида детето,
детето мъжката рожба.
Бойка Панайоту си дума:
- Панайоте ле, либе ле,
махни се от тук, иди си,
стига ми хлопа вратата,
стига ми буди детето!
Вчера са тук доходили,
къщата ми сардисвали
и са за тебе питали:
"Къде е, Бойке, Панайот,
на коя пуста работа,
на кои тежки търговии?"
На портите ни гудиха
по двама патрулина,
вардят те, ще те уловят,
всред Сливен ще те обесят.
Панайот Бойки думаше:
- Бойке ле Люцканичина,
ела вратата отвори!
Не бой се, Бойке, не бой се,
не бой се и не грижи се.
Нищо ми нема не става
дору й тъз сабя на мене
и тъзи пушка бойлия,
и тейзи чифте пищови.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.