51. ДОНЧО ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Прочул се Дончо войвода,
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина
със триста-мина дружина;
заптиса друми широки,
заварди води дълбоки,
не дава пиле да фръкне,
нежели човек да мине
през тази Странджа планина,
по Едренската равнина.
Варди ги, Дончо, варди ги
тъкмо ми девет години,
кога десета подкара,
тогаз се царят усети,
Силюман паши думаще:
- Силюман паша, Силюман,
сякъде съм та запращал,
вов това Кара-Влашко ле,
кара-Влашко и Богданско,
вов Босна земя голяма -
се ми работа завърши,
сега ще да та запрата
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина,
дончо войвода да фанеш
и при мен да го доведеш,
голям ще бакшиш да ти дам.
Ще ти, Силюман, арижа -
Едрене града голяма
със тази юзун чаршия,
със султан Селим джамия,
и още ще ти арижа
на Черно море гимрюкът.
Силман паша думаше:
- Царю ле, царю честити!
Съде ме, царю, запраща,
вов това Кара-Влашко ле,
кара-Влашко и Богданско,
вов Босна земя голяма -
се си работа завърших;
прати ма, царю, дето щеш,
работа ще ти завърша!
Ала ме, царю, не пращай
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина
Дончо войвода да фана,
че й Дончо юнак над юнак;
девет години как ходи
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина.
девет потери низаме,
низаме, черни арапе -
никой се от там не върна.
Цар Силюману думаше:
- Силюман пашо, Силюман!
Събери тежка потеря
от анадолски низаме,
от румелиски арнуте
и от мъсърски арапе,
па иди, Силюман, па иди,
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина,
та фани Дончо войвода,
при мен жив да го доведеш.
Ако ма ти не послушаш
в Странджа планина да идеш
и в Едренската равнина
Дончо войвода да фанеш,
при мен жив да го доведеш -
главата ще ти отрежа.
Тогаз го Силюман послуша,
та стана Силюман, та стана,
та събра тежка потеря
от анадолски низаме,
от румелиски арнуте
и от масърски арапе,
па стана Силюман, отиде
със тая тежка потеря,
вов тая Странджа планина,
по Едренската равнина.
Кога край Ерген додоха,
Ерген бе вода придошла,
не можат вода да минат.
Седнали да си починат
дорде си вода поспадне,
бродило да си намерят,
водата да си преминат.
Тъкмо са си седнале,
триста са пушки пукнале,
триста са гласа викнале,
триста са сабли лъснале,
цяла е потеря бягала
вов Ерген вода голяма,
то са вов вода издави.
Саде остана, остана,
Силюман паша остана,
и той се Дончо молеше:
- Дончо ле, страшна войводо!
Мене ме царят проводи
вов тая Странджа планина,
по Едренската равнина,
тебе жив да те юлова,
при него да те заведа,
ако му това не стора,
главата ще ми отреже.
Дончо му нищо не стори,
най го назади повърна,
при царя да си отиде,
на царят абер да носи
От Дончо страшен войвода -
че царството ще му отнеме,
ако си царят не махне
тез пусти дели-башии.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.