50. ТРИФОН И ДОБРЕ

Горо ле, майко хайдушка

Трифон на Добре думаше:
- Добро льо, кючюк-байрактар!
Я дигай, Добре, байракът
нагоре къмто Гребенец -
Гребенец, Добре, да минем,
на Матейското да идем,
на Матейските дъбрави.
Лошав сън, Добре, сънувах -
турците ще ни разбият.
Добре Трифуну думаше:
- Трифоне, стара войводо!
Матей е много далеко,
а момците са уморени -
цял ден са момци вървяли
от голямия Бакаджик.
Я води, братко, дружина,
покрай реката Мараша,
а аз ще в Стралджа да ида
да видя, да се науча
от султанските бакали,
дали се сбира потеря.
Отиде Добри и дойде,
па на Трифона думаше:
- Трифоне, стара войводо!
Султан е събрал потеря,
сега щат да ни пристигнат.
Зора се забеляваше
и ясно слънце изгрея -
силна потеря довтаса,
султанът върви най-напред,
зелена коня яхаше
и на потеря думаше:
- Да ми хванете Трифона.
Трифон дружини думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Ние нямаме пусия,
ала ще бъдем юнаци,
юнашки ще се бориме.
Трифон с шишине посочи,
султанът от кон събори,
султанът Аслангеритски,
па на турците думаше:
- Елате да ме хванете.
Султан си викна, провикна:
- Бре Мано, куче краставо,
потеря запри, не бягай!
Мано потеря повърна,
отнов бой се захана.
Отка е слънце изгряло,
дорде е пладне станало -
сичка дружина изгина.
Трифон на Добре думаше:
- Привличай мъртва дружина,
от тях пусия да правим.
Добре Трифону думаше:
- Тебе не трябва пусия,
потегли тежък боздуган,
през потеря да минем,
главите да си избавим.
Дорде ми Добре издума,
и Трифон падна на земя.
Добре ятаган завъртя,
през потерята премина,
султанът с глас викаше:
- Азът нека е от мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.