Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

49. СТОЯН ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Посъбра Стоян, посъбра,
посъбра вярна дружина
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Че ходи Стоян, що ходи,
че ходи девет години
по тази Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
заптиса Стоян, заптиса
сичките царски друмища,
не дава птичка да фръкне,
камо ли турчин да мине.
Излезе страшна потеря
от Търново града голяма,
Стояна да си уловят,
на кол да си го набият.
Гони го какво гони го,
гони го девет години -
не можа да го улови.
Че ходи Стоян що ходи,
че ходи Стоян на далеч
по това поле Софийско,
по това поле Косово,
че ходи чак до Мората -
нийде се Стоян не запря,
нийде го не уловиха.
Че пак се Стоян завърна
на тази Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
на таз хайдушка равнина.
Един ми ден понделник
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ходихме какво ходихме,
ходехме девет години
по тази Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
ходихме много далеч
по това поле Софийско
по това поле Косово -
в Търново града, дружина,
в Търново не сме ходили,
в Търново града голяма,
да видим, джанам, да видим,
да видим стари си бащи,
да видим стари си майки,
да видим дребни си деца,
какво, дружина, те правят.
Дружина думат Стояну:
- Стоене, кардаш Стоене,
Стоене, млада войвода,
как през Габрово ще минем,
кат ни габровци познават?
Габровци са хора чишити,
габровци са хора шейрети,
габровци ще ни издадат,
габровци ще ни обадят,
в Търново ще ни изловят,
опък ни ръце ще свържат,
на колове ще ни набият.
Стоян дружина думаше:
- Ой ми ва вази, дружина,
дружина вярна, сговорна.
Дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
толкоз години ходихме
по тази Стара планина,
сега ли се уплашихте?
Дружина вярна, сговорна,
вяра си, клетва сториха
сутрина рано в понделник,
на личен ден на Петровден
в Търново града да идат,
в Търново града голяма.
Ядоха какво ядоха,
че стана Стоян, че стана,
зелен ми байрак подигна,
поведе вярна дружина,
вярна дружина, сговорна.
Слънцето трепти, залязва,
Стоян Балкана остави.
че през Габрово минаха.
Габровци хора чишити,
габровци хора шейрети,
габровци некаилници,
габровци каил не стават
юнак в Балкана да има.
Възсядат коне хранени,
право в Търново отиват
и на войвода думаха:
- Ой ми та тебе, войводо,
станаха девет години,
Стояна как си гоните,
Стояна как си търсите,
търсите не улавяте,
сега си иде млад Стоян
със седемдесет юнаци,
със седемдесет и седем
в Търново града голяма.
Стана войвода, повика:
- Ой ми ва вази, гавази,
скоро аскеря да доде,
на Мурно-поле да излезе,
че сега иде млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Че си излезе аскеря,
се черни турци манафи,
Стояна да си уловят,
Стояна, млада войвода,
на кол да си го набият.
Кът през Дряново премина,
китки Стояну фърляха
и на Стояна думаха:
- Стоене, млада войводо,
не ходи Стояне в Търново,
в Търново града голяма,
габровци хора чишити,
габровци хора шейрети
на войвода хабер сториха,
Стоене ще та уловят,
Стоене ще та погубят.
Стоян не го е ни еня.
Зорница блещи, изгрява,
триста са пушки пукнали,
Стоян в Търново достигна,
синки юнаци паднаха,
Стоян се лесно не дава,
Стоян се лесно не фаща,
Стоян си глава не дава.
Развъртя коня хранена,
хранена коня, поена,
извади сабя френгия,
зафана Стоян да сече,
да сече Стоян, да коле.
Седем го пушки ранили,
седем го саби съсекли.
Побягна Стоян, побягна,
горе ми, горе във Трявна.
Цери се Стоян що цери,
тъкмо ми девет месеца.
Зафана Стоян да ходи,
балкана да обикаля,
тази ми Стара планина,
Стара ми, Рила планина.
Забягна Стоян, отиде
горе ми, горе в Будима,
в Будима града голяма,
че стоя Стоян, че стоя,
че стоя седем години,
посъбра вярна дружина,
дружина вярна, сговорна,
дор седемдесет юнаци,
дор седемдесет и седем,
че ги доведе, заведе,
във тази Стара планина,
на таз хайдушка равнина.
Като си видя Стояна,
птичка горница продума:
- Стоене, млада войвода,
де ходи толкоз, Стоене,
де ходи седем години?
Рахат от тогаз нямаме,
птичета не си измътих,
птичета не си отхраних,
от тези турци манафи.
Ката ден от тук минават,
млади робинки прекарват,
се млади, клети, зелени,
се ми гняздата развалят,
птиченца ми улавят.
Стоян си нищо не дума,
извади меден ми кавал,
а че си Стоян засвири,
меден му кавал говори:
- Горо льо, горо зелена,
водо льо, водо студена
развивай листи широки,
юнаци, горо, да хладиш!
Недей ме, горо, ти кълна,
недей се, горо, ти сърди,
дето си, горо, пак идвам -
сърце ми, горо, не търпи,
теб, горо, като не гледам!
Стоян дружина говори:
- Дружина вярна, сговорна,
кой от вас ще се наеме
габровчани да изведе,
тука в Балкана да дойдат?
Нае се момче тревненче,
наметна аба на рамо,
улови кривак във ръка,
право в Габрово отиде
и на думбази думаше:
- Ой ми ва вази, думбази,
кой ще със мене да доде,
в Балкана да го заведа,
че съм си ази намерил
девет пещери жълтици,
десета бели бешлици -
парите да донесеме,
парите да разделиме?
Габровци хора шейрети,
младо ги момче излъга
младо ми момче тревненче,
и злъга, че ги поведе,
горе в Балкана да идат.
Като ги Стоян, бре, съзря,
че скочи Стоян, подскочи,
задигна пушка бойлия,
припаса сабя френгия,
че си думбази заведе
на таз хайдушка равнина.
Че ги в дървета привърза,
запали буйни огньове
да горят, още да пищят,
и на думбази думаше:
- Горете, та че помнете.
как ми в Търново ходите,
в Търново града голяма,
че Стояна издавате,
Стояна, млада войвода!
Горяха щото горяха,
горяха три дни, три нощи,
горяха, че изгоряха.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
дор седемдесет юнаци,
дор седемдесет и седем,
вий сте ми много слушали,
йоще ма малко слушайте.
Само едно ми остана -
в Търново града да идем,
в Търново града голяма,
конаци да запалиме,
войвода да уловиме!
Че стана Стоян, че стана,
поведе Стоян юнаци,
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
задигна зелен ми байрак.
пукна зората, ще съмва,
Стоян се в Търново намери.
Излезе аскер да лови,
да лови Стоян войвода -
триста ми грозни манафци,
двеста ми черни арапи.
Стоян дружина думаше:
- Ой ми ва вази, дружина,
дружина вярна, сговорна,
пълнете пушки, фърляйте,
пълнете пушки бойлии,
вадете саби френгии,
вадете саби, удряйте!
Припусна коня хранена,
хранена коня, поена,
извади сабя френгия,
че се на ляво завъртя,
дор се на дясно обърне,
сичките долу паднаха,
сичките долу без глави.
Припусна Стоян, отиде,
право конаци достигна -
конашки порти затворени.
Чуди се Стоян, мае се,
какво да стори, направи,
вътре в конаци да влезе,
войвода да си улови,
жив да си го изведе
горе ми в Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
на таз хайдушка равнина.
Конче му дума продума:
- Дръж се бре, дръж се, Стоене,
яко се дръж в гривата ми,
аз ще дувари прескоча,
ази в конаци ще вляза.
Стоян на конче думаше:
- Ако прескочиш дувари,
ако в конаци ми влезеш,
краката ще ти подкова
със позлатени петала,
гривата ще ти обнижа
със дребен ситен маргарит.
Че скочи конче, подскочи,
на равно дворе си влизе.
Отвори Стоян, отвори,
отвори порти конашки,
навлезе вярна дружина,
сред двори байрак забиха.
Че стана Стоян, излезе,
и злезе Стоян по стълба,
че въз войвода отиде.
Войвода легнал та мълчи,
войвода легнал та заспал.
Стоян си врата поритна,
поритна и я изкърти,
че си войвода улови,
че го улови за крака,
главата му се лопаше
от сколопат на сколопат.
Че ми го Стоян заведе
горе ми в Стара планина,
на таз хайдушка равнина.
Зафана Стоян да яде,
да яде Стоян, да пие,
войвода диван седеше,
стъкляна чешка държеше,
че на Стояна залива.
Като се Стоян найеде,
че стана Стоян, че стана
че му очите извади,
че му главата одряза
и на войвода думаше:
- Да помниш, йоще да знаеш,
как се потеря проважда,
да ловят Стоян войвода
от Търново града голяма -
да помниш, пашо, да знаеш!

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953
.