47. АЛТАНЛЪ СТОЯН

Горо ле, майко хайдушка

Атланлъ Стоян войвода,
той си на Добря думаше:
- Добре ле, кючук байрактар!
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи овчарски,
че навий бели навои
и обуй чикма царвули,
засучи черни козяни,
нарами кука овчарска,
че ще та, Добре, провадя
на Стралджа село голямо,
на Стралджа на механата.
Когото, Добре, намериш,
хубаво да го почерпиш,
почерпиш и изпроводиш,
самси с бакалче остани,
бакалче младо, глупаво,
па си бакалче изпитай,
ходят ли тъдяс хайдути,
ходят ли, та виждат ли се -
Алтънлъ Стоян войвода
със Добря, кючук байрактар?
Че стана Добри, Добре ле,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи овчарски
и нави бели навои,
и обу чикма царвули,
засука черни козяни,
нарами кука овчарска,
че си на Стралджа отиде,
на Стралджа село голямо,
на Стралджа на механата.
Когото Добри завари,
се го хубаво начерпа,
начерпа и изпроводи,
самси с бакалче остана,
бакалче младо, глупаво,
че на бакалче думаше:
- Нещо ще да те попитам,
право ми кажи, не лъжи -
ходят ли тъдес хайдути,
ходят ли, та виждат лиса,
Алтънлъ Стоян войвода
със Добря, кючук байрактар?
Бакалче Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар!
Я дигни кука овчарска,
че си Стояна намери,
Стояна, млада войвода,
че са й потеря дигнало,
от девет села потеря,
десето село стралджани,
стралджански пусти българи,
с султана Черкешлийския,
стояна да си бастисат,
Алтънлъ Стоян войвода,
със Добря, кючук байрактар.
Че стана Добри, Добре ле,
нарами кука овчарска,
че при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Алтънлъ Стоян войвода,
аз си бакалче попитах,
попитах и го разпитах -
тежка потеря дигнали,
от девет села потеря,
десето село стралджани,
стралджански пусти българи,
с султана Черкешлийския,
да си Стояна бастисат,
Алтанлъ Стоян войвода
и Добря, кючук байрактар!
Алтънлъ Стоян войвода,
че къмто Стралджа погледна -
тежка потеря идеше,
най-напред върви султана,
султана Черкешлийския.
Стоян на Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар,
снеми си пушка от рамо,
че си султана помери,
султана Черкешлийския,
в челото между вяждите.
Че стана Добри, Добре ле,
че си сне пушка от рамо,
че си султана помери,
султана Черкешлийския,
в челото между вяждите,
помери и го удари.
Че се потеря разпиля,
едно с едно са не видя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.