46. ДАМЯН ВОЙВОДА И ПАНДАКЛИЙСКИЯ СУЛТАН

Горо ле, майко хайдушка

Излязъл Дамян, Дамьене,
в зелена гора елхова,
елхова и киселкова
със триста отбор юнаца,
със седем върли бошнака,
и седем бели байрака,
и с трима караулина.
Положи софри сребърни,
нареди злати сахани,
нареди бели месали,
наряза бели самуни,
накърши шари агнета,
шари агнета печени,
изтуди вино червено -
седнали да едат, да пият.
Йели са, що са пойели,
пили са, що са попили,
първи калаур довтаса
и на Дамяна думаше:
- Дамьене, наша войводо,
султана дигнал потера,
султана Пандаклийския:
на поле трева чет има,
я на потера чет няма.
Дамяна калаур думаше:
- Я върви, върви калаур,
я върви, варди чадъри.
Пак еде Дамян, пак пие.
Втори калаур довтаса,
и на Дамяна думаше:
- Я ставай, ставай, Дамьене,
потера близо наближи -
на гора листе чет има,
я на потера чет няма.
Дамян калаур думаше:
- Я върви, върви калаур,
я върви варди чадъри.
Пак еде Дамян, пак пие
той не се грижи, кахъри.
Трети калаур довтаса,
той на Дамян думаше:
- Дамьене, ненапил си са!
Я ставай, ставай, Дамьене,
потера близо наближи.
На море пясък чет има,
я на потера чет няма -
живи щем в ръка да влезем.
Че стана Дамян, Дамьене,
станал е хоро заиграл,
измъкна сабя тънинка,
тънката огледалната,
че си сабята развъртя,
а че се викна провикна:
- Аз не се грижа, кахъря
от султана Пандаклийския,
султана - куче краставо!
Дорде си Дамян издума,
потера близо наближи.
Дамян са й силно завъртял.
Като на ляво замахна,
дур са обърна на дясно,
саде султанът остана.
Султана дума Дамьене:
- Дамьене, страшна войводо,
молба ша ти се помола -
не ми главата отрязвай;
едното ми око извади,
едната ми ръка отрежи,
едина ми крак отсечи!
Да ходя по свят, да прося,
да ходя да та приказвам,
каква си страшна войвода!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.