|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
44. ЧАКЪР НЕДЕЛЧО И КЕРИМА АРАПКА
Горо ле, майко хайдушка
Че ми кондиса Неделчо
в Костадинови ливади -
разпе си бели чадъре,
диктиса сини байряци
и тури три каравула,
от четир кюшета да вардят,
да не потера бастиса.
А че си седна Неделчо
да яде, още да пие.
Печено агне ядяха,
руйно ми вино пиеха.
Като едеха, пиеха,
първи каравул довтаса.
Каравул дума Неделчо:
- Неделчо, чакър Неделчо!
Като си едеш и пиеш,
потерата ни бастиса
от четирите кюшета.
Неделчо глава замахна
и каравул се отмахна,
и пак си яде и пие.
Не се е много минало,
втори каравул довтаса.
Каравул дума Неделчо:
- Неделчо, Странджа войвода!
Като си едеш и пиеш,
яла за по вън не мислиш -
потерата ни бастиса
от четирите кюшета!
Неделчо с ръка замахна
и каравул се отмахна,
и на дружина думаше:
- Яжте и пийте дружина,
на сърце страха немайте,
доде й Неделчо при вазе!
Доде Неделчо издума,
трети каравул довтаса,
и на Неделчо думаше:
- Неделчо, Странджа войводо,
Неделчо, свиня загорска!
Като си едеш и пийеш,
потерата ни наближи,
наближи, още сардиса,
от четирите кюшета.
Напред потера вървеше
Керима, Керим кадъна,
Керима, черна арапка!
Неделчо нищо не каза,
Ами стана, наметна,
наметна ферджа овчарска,
засвири с гайда свинарска,
срещу потера отиде.
Като го видя Керима,
и тя му, джанам, говори:
- Овчарче, още свинарче,
като си идеш от татък,
вижда ли този гяурин,
гяурин, делибашия?
Момченце дума Керими:
- Керимо, Керим кадъно!
Тамо си яде и пие,
ала при него не ходи,
че те без глава оставя!
А Керима му думаше:
- Кажи ми де се намира,
та ще се с него разправа!
Що бива джанъм, що има
от един такъв гяурин?
Като Неделчо подмина,
зад потера си отиде,
зафърли ферджа овчарска,
запрети гайда свинарска,
извади сабя дамаска,
напред Керима излезе,
че на Керима думаше:
- Керимо, Керим кадъно!
Азе съм Чакър Неделчо,
ще ли се биеш със мене?
Че се в потеря завъртя -
доде Неделчо погледне,
сама Керима остана!
Тогаз Керима плачеше,
плачеше и се молеше:
- Неделчо, Странджа войводо!
Неделчо, братец да ми си,
саде ма жива остави!
Неделчо фана Керима,
че й очите извъртя,
язикът й още отреза,
на царя бакшиш проводи!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|