Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

42. ЧАВДАР ВОЙВОДА И ЛАЛУШ

Горо ле, майко хайдушка

Чевдар на Лалча думаше:
- Лалчо ле, момче, вуйчово,
викаме, Лалчо, пашата,
пашата софиянската,
дава ми паха хубава,
на деня цела жълтица,
а па на вечер полвина.
Дарба ще да ме подари -
на всеки юнак злат кафтан,
а па на мене дору два,
дору два златни кафтана -
дали да ида, или не?
Лалчо вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Чевдаре,
тук седи, вуйчо, не ходи,
не си е добра работа,
това е турска измама:
пашата ще ни измами,
живи ще да ни излови,
на синджир ще ни наниже,
едни ще да обеси,
други ще на кол набие.
Не ходи, вуйчо, седи си.
Чевдара яд го дояде,
дояде та го догневе,
та че на Лалча думаше:
- Лалчо ле, момче, вуйчово,
твоята, Лалчо, работа,
като жена непразна -
ти чакаш все на готово.
На Лалчо много докриве,
докриве, та му домъчне,
а че вуйчу му продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Чавдаре,
молба ще ти се помоля,
а па ти да ме послушаш.
Я хайде вуйчо, я хайде,
юнаци да си раздвоим,
раздвоим да ги разделим:
ти зъмни, вуйчо, отбора,
на мен остави измета.
Вуйчо ле, аз ще остана
из Софенската кория,
ти иди, вуйчо, на Софен,
при тая паша софенска,
нека те дарба подари:
на всеки юнак злат кафтан,
а па на тебе дору два,
дору два златни кафтана;
нека ви хачец заплаща,
на деная цела желтица,
а па на вечер полвина.
Чевдар си Лалча послуша,
та си юнаци раздвои,
раздели на две отдели:
Чевдар си взема отбора,
на Лалча даде измета.
Лалчо с дружина остана
из Софенската коия,
Чевдар отиде на Софен
при тая паша софенска.
Като го виде пашата,
из далеч му се поклони,
а из близо му продума:
- Чевдаре, Чевдар войводо,
оставете си пушките,
изтъкнете си пищовите,
откачете си сабите,
а че елате да седнем,
хубаво да си прикажем,
та дарба ще ви подаря:
на секи юнак по кафтан,
на тебе, Чевдар, дору два,
дору два златни кафтане;
и хако да ви предплатя…
Чевдар пашата поверва-
оставиха си пушките,
изтъкнаха си пищове,
откачиха си сабите,
та при пашата влезоха.
Пашата дума на слуги,
дума им и наръчва им:
- Слагайте бели трапези,
давайте гозби секакви,
донесете вино червено,
и върла бистра ракия…
Слуги на паша послушни,
сложиха бели трапези,
даваха гозби секакви,
носиха вино червено
и върла бистра ракия.
паша ишарет чинеше,
слугите разумевеха,
по малко вино да вливат,
повече татул да турят,
да си опоят Чевдара,
да го опоят, уловят.
Слуги си вино точили,
точили, пресно давали,
по малко вино вливали,
повече татул туряли.
А Чевдар не се досети,
ни некой от дружина,
опи се Чевдар войвода,
опиха му се дружина,
тежка ги дремка навали.
Паша на слуги думаше:
- Принесте тънки дарове,
тънки, сукани сиджими,
ситни ковани синджири!
Че стана самси пашата,
та ги премена премени -
на секи юнак по сиджим,
а на Чавдара дору два,
на ръце тънки сиджими,
на нозе тежки томруци,
на шия дребни синджири.
Кога се Чевдар събуди,
та се погледна и виде,
в какви е лични премени,
той си на паша думаше:
- Пашо ле, паша ефенди,
от път съм вчера пристигнал
на твойте честни трапези,
от твойте чудни икрими
сърцето ми се заключи
и дремка ми се придрема.
Много ще ти се помоля,
ега да би ме послушал:
я да ми дадеш свирката,
със свирка да си посвиря
да ми се сърце отключи,
да ми се дремка отдреме.
Паша Чевдара послуша -
донесоха му свирката,
разслабиха му ръцете.
Чевдар си свирка засвири,
свирка му свири говори:
- Лалчо ле, момче вуйчово,
де да си сега да дойдеш,
да ме погледнеш и видиш,
в какви съм лични премени -
на ръце тънки сиджими,
на нозе тежки томруци,
на шия ситни синджири;
да додеш, вуйко, да додеш,
да додеш да ме извадиш.
Лалчо си зачу свирката,
та и той далеч засвири,
свирка му дума, говори:
- Вуйчо ле, вуйчо Чавдаре,
не мога вуйчо да дода,
не мога да те извадя.
То не е моя работа;
мойта работа невредна,
като на жена непразна -
аз търся все на готово,
юнаци ми са се измет.
Чевдар на свирка повтори -
Лалчо ле, момче вуйчово,
много ще ти се помоля,
Било що било - забрави
и нанасам се управи,
по скоро да ни извадиш;
малко е време остало,
Лалчо ле, ще ни избесят.
Та стана Лалчо потегли,
и си юнаци поведе,
юнаци, холан, измета,
та са на Софен стигнали.
На софенските конаци,
порти им, бре, затворени.
Лалчо се бързом забързи
и тропишком си подскочи,
та си портите прескочи
прескочи и ги отвори,
уведе вътре юнаци,
та си портите прескочи,
с ръце камъни къртеше,
с зъби синджири късаше,
та си вратата отвори,
и си Чевдара извади,
и неговите дружина,
ония отбор юнаци.
Тога си Лалчо отиде
на пашовите конаци,
разби си Лалчо хареми,
та си пашата изкара,
та къс по къс го режеше,
режеше и го питаше:
- Пашо ле, курво кахпио,
ще ли да лъжеш юнаци,
с измама да ги затриваш?
Па му главата одреза
и на маждрак я натъкна.
Па си юнаци поведе
и със свирка си свиреше.
Като през Софен вървеше,
още си виком викаше:
- Яллате месо пашово,
секиму не е дадено
да ходи да го продава,
сал на Лалча е дадено,
на Лалчо на байрактаря,
що води измет юнаци,
та вършат таква работа,
щото и отбор не могат.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953
.