41. ЧАВДАР СТАВА ХАЙДУТИН

Горо ле, майко хайдушка

Мама Чевдарю думаше:
- Чевдарю, синко Чевдарю,
като си стадо зазими,
кръмило приготви ли си,
че ще зла зима да падне,
зла зима, чума говежда,
овчи шап и сипаница?
Чевдар си мами думаше:
- Приготвих, мамо, приготвих
хилядо купи със сяно,
петстотин шумни листници,
двесте чувала със трици.
Като се зима зазими,
храни си Чевдар стадото,
зими го Чевдар, пази го
от овчарските празници
до свети Гьорги с агнета.
Свършил е Чавдар кръмило -
хилядо купи със сяно,
петстотин шумни листници,
двесте чували със трици -
и му стадото измряло.
Седнал е Чевдар па гледа,
не дере Чевдар никоя,
ни овца, нито кобила,
нито пък крава ялова,
а ги на купа трупаше,
тъжна им песен пееше.
Най-подир умря водачът
с позлатените рогове,
с черните очи ваклести,
с белото руно коприна -
него на купа не тури,
а го под бука занесе,
при хайдушкото кладенче.
Па седна Чавдар при него,
с меден му кавал засвири,
кавал си свири, говори:
- Лальо ле, момче сестрино,
я развий, Лалю, байрякът,
събери, Лалю, юнаци
се отбор, Лалю, като теб,
та кярове да идем,
по нови, Лалю, печелби,
и на ратае да платим -
Господ ни добро не дава,
дано го дадат хората!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.