40. НАНЮ И ГЕРЧЕ

Горо ле, майко хайдушка

Наню войвода думаше:
- Герче ле, каравулино!
Я стани, Герче, та иди
в града, Герче ле, Разграда -
послушай, за нас що думат
граждане, бре, и аяне.
И Герче стана да иде -
десна си ръка превърза,
глава си с пешкир обвърза,
със тънък пешкир копринен,
та че в Разграда отиде.
Походил до три недели -
никой си нищо не дума
за Наня, млада войвода,
за Герча, млад каравулин.
Най-сетне си е отишел
в Али-аянско кафене -
там си аянин седеше
с емирин, млад войвода,
тютюн си, кафе пияха.
Емир аяну думаше:
- Да мога, аяне, да хвана
Герчя ми каравулина
и Наня ми, бре, войвода,
та да ги, холам изведа
при Високата могила,
на зелената морава,
та на кол да ги набия,
под сянката им да седна
и добър зефет да сторя!
Това емирин ииздума,
че стана Герче, отиде,
и си на Наня обади,
що си говорят за Наня,
за Наня млада войвода,
за Герча каравулина.
Наню си обзе премяна,
сички юнаци облече
и Герчя каравулина
в бели ми дрехи памучни,
а сам си себе облече
с червени и коприняни,
забучи перо чавушко;
та си типтил отидоха
в града ми, джанам, Разграда.
От далеч ги пресрещнаха
граждане ми с аянина,
още ми с млад емирина,
добър им конак дадоха.
Наню аяну думаше:
- Аяне, бре, и граждане!
За три дни ви мюхлет давам -
седем хазни да сберете,
тука да ги донесете.
Във три ги дена събраха,
на Наня ги предадоха.
Наню си типтили сбира,
да си при царя отиде.
Тръгнаха да ги изпратят
аяни и гражданете,
още ми емир войвода;
Наню аяну думаше:
- Аяне и ви граждане!
стига ни изпровождайте -
нека ни сега проводи
емирин, млада войвода.
Това емирин като чу,
премного ми се зарадва,
че него са поканили
царски хора да изпрати,
и с радост тръгна напреде.
Вървяли що са вървяли,
стигнали трева зелена
и Високата могила.
Наню дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Добро си агне излъгахме,
та го със назе водиме -
хванете, заколете го,
по-скоро дърва сечете,
огън добър накладете,
агнето да си опечем,
та че под байрак да седнем,
добър си зефет да сторим.
Тогаз са емир усетил,
че не е царски чавушин,
а Наню млада войвода,
и Герче каравулина,
и викна, та се провикна:
- Кой другиму зло помисли,
нему се на глава слива,
че са българи юнаци
и никой ги не надвива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.