Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

39. СТРАТИЛ И ПОТЕРЯ

Горо ле, майко хайдушка

Атмаджа дума Стратили:
- Стратиле, страшна войвода,
що си посърнал, погрознял,
дали ти Балкан омръзна,
или ти пушка дотегна,
или ти булче домиля?
Стратил Атмаджи говори:
- Нито ми Балкан омръзна,
нито ми пушка дотегна,
нито ми булче домиля.
Снощи съм ази замръкнал
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Като си стража вардехме,
че ми се дрямка додряма,
че си на пушка полегнах,
че съм си сладко позаспал,
лошав съм съня сънувал:
Голям се е потер подигнал
от Търнов града голяма,
от търновските юнаци.
Най-напред вървят арапи,
подир арапи татари,
подир татари манафци -
колко на гора листата,
колко на поле тревата,
колко на море пясъка.
Подир тях върви войвода,
подир войвода арапче,
арапче, черно манафче -
през Мурно поле минаха,
че във Балкана влягоха,
и меня, братко, търсяха,
търсяха и ма найдоха,
опък ми ръце вързаха,
в Търново града караха;
този сън не е на добро.
Атмаджа дума Страхили:
- Страхиле, страшна войвода,
и туй ли да те науча?
Девят години как ходиш
по тъзи Стара планина,
по тъз хайдушка равнина,
че сега ли се уплаши,
че са толкоз пожълтял
пожълтял още погрознял!
Я фърли руба юнашка,
облечи руба просяшка,
отложи калпак самурян,
наложи калпак просяшки
и фърли пушка бойлия,
задигни кривак на рамо,
разпаши сабя френгия,
опаши сабя на скритом,
че земи блюдо габровско,
на кръстопътя застани,
дето ще мине потеря.
секи ще банче да фърли,
а пък войводата цванче.
Ако те тебе попитат,
че виждал ли си Стратила,
пък ти се стори глух и ням,
не чуваш, нито хортуваш,
не чуваш, нито разбираш.
Че хърли Стратил, че фърли,
че фърли руба юнашка,
облече руба просяшка,
че фърли пушка от рамо,
задигна кривак на рамо,
разпаса сабя френгия,
опаса сабя на скритом,
отложи калпак самурен,
наложи калпак просяшки,
задигна блюдо габровско,
та че на пътя излезе,
на пътя на кръстопътя,
и си очите завърза.
Кат се потеря зададе,
дребна просия просеше -
секи му банче хвърляше,
а пък войводата цванче.
Войвода дума Стратили:
- Ой ми та тебе, просяче,
просяче калнодрумниче,
като си седиш на пътя,
на пътя на кръстопътя,
ти виждал ли си Стратила,
Стратила, страшна войвода,
от тука Стратил да мине,
къмто Балкана да иде?
Стратил му нищо не дума,
ни чува, ни му хортува,
сляп беше, още ням беше.
Потеря мина замина,
никой Стратила не позна.
Най-подир върви арапче,
арапче, черно манафче -
то си Стратила познало.
Че си войвода достигна,
и на войвода думаше:
- Ой ми та тебе, войводо,
Стратил ми беше тоз просяк,
дето на пътя просеше,
на пътя на кръстопътя.
Че се потеря повърна,
Стратила да си уловят.
Стратил си седи на камък,
ръка си към тях протегнал -
не чува, нито хортува.
Та че Стратила фанаха,
опак му ръце свързаха,
към Търново го караха;
излезе мало й голямо
Стратила секи да види.
Стратил се люто разсърди,
та че въжята покъса,
извади сабя френгия,
та се на дясно завъртя,
дор се на дясно обърна,
само арапче остана,
то се Стратиле молеше:
- Ой ми те тебе, Стратиле,
не ме убивай, затривай,
че съм едничък на мама.
Стратил арапче не слуша,
най го къс по къс режеше
и му месото разфърли
по сите равни друмища,
да ядат псета, гарвани.
Та че си от там отиде
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
там си Атмаджа намери,
че йели, още че пили
тъкмо ми до три недели.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953
.