37. ДРАГАН И СТЕФАН

Горо ле, майко хайдушка

Драган по двори ходеше,
руса си коса чешеше,
още си коси думаше:
- Косо льо руса, косо льо!
Де ли ще да се развяваш -
по цариградски пътища,
по дренополски друмища?
Още нагоре гледаше,
нагоре къмто планина,
зелени гори думаше:
- Горо льо, горо зелена!
Добре да ми се надяваш!
Расти, горо, та порасти,
кичести клони разпусти,
широки листи разлисти -
че аз ще, горо, да дода
със триста млади юнаци,
юнаци, се отбор момци -
под лист юнаци да скриеш,
момци под сянка подпладниш,
под високите планини,
при студените кладенци.
Събрал е Драган войвода
до триста млади юнаци,
със тънки пушки високи,
със остри саби френгии,
и си на юнаци думаше:
- Ежте и пийте, дружина,
с майки и млади сестрици
и с майки се прощавайте,
че дълга пътя ще вървим
от Градец до Плевен-града.
Щом дума Драган издума,
страшен ми юнак дофтаса:
- Добрутро, Драган войводо!
Книга Драгану подаде:
"Много ти здраве проважда,
изпраща Стефан войвода;
да вървиш, скоро да идеш,
Стара планина да стигнеш -
там чака Стефан войвода
със двесте отбор юнаци."
Тръгнал е Драган войвода
Стара планина да стигне,
при Стефан войвода да доде;
със Стефана се поздрави
и Стефану си думаше:
- Стефане, юнак войводо!
Мен е сърце заболяло,
от нощеска ма прияло,
отка се вода, бре, напих
на Въльов студен кладенец.
Стефан Драгану думаше:
- Драгане, млади войводо!
Книга ми, холам, пристигна,
книга от града София:
Видински паша минува
през града голем София,
в Цариград с хазна отива.
Я ставай, юнак Драгане,
да вземем друми софийски,
пашата с хазна да фанем,
на паша да си напомним:
Помни ли паша Видински,
кога Минуша улови,
Минуша млада войвода.
А Драган млада войвода
Стефану тихо думаше:
- Стефане, юнак войводо,
- Стефане, юнак войводо,
ако ма сърце зле боли,
за Минуша ма по боля,
за Минуш вярна войвода.
Станаха от Стара планина,
фанаха друми софийски,
видински паша чакаха.
Ей го паша се зададе
и яничари по него -
хиляда и петстотини,
се с бели чалми големи.
Па са в боази спущаха,
в боази тесни, длъбоки -
чалми им са развяваха.
Че покрай Стефан минаха.
Драган войвода ги сряща,
сряща от гора зелена,
със триста отбор юнаци -
триста куршума проводи,
триста еничари повали.
Тий са назад върнаха,
стигна ги Драган войвода -
до триста още повали;
тежка ми хазна отбиха.
Пашата бързо скачаше
на чер-луд ми кон арапски,
та на Стефана удари,
Стефана люто нарани,
па през юнака прескокна,
та в град София побягна.
Войвода юнацим думаше:
- Юнаци, отбор юнаци!
Тежка си хазна земете,
земете и разделете!
Да знае паша видински
как си са Минуш войвода,
как са жив на кол наколя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.