35. БОСУЛ

Горо ле, майко хайдушка

Босул Богдану думаше:
- Бае Богдане, Богдане!
И мене другар правете,
и аз със вазе да дойда,
макар за хлебец похода
и за едните цървуле!
Дружина кажат Богдану:
- Бае Богдане, войводо!
Ако си Босул прибереш,
а ние не щем да идем-
че кога вода да пием,
пешин ще Босул да пие,
че кога мляко да едем,
пешин ще Босул да еде,
а дружина се погнуша,
та не ще вода да пие
и не ще мляко да еде!
Босул си каже Богдану:
- Бае Богдане, войводо!
И мене другар правете,
макар за хлебец похода,
макар ви чанти поноса.
Че кога вода да пием,
пешин дружина да пие,
че кога мляко да едем,
пешин дружина да еде.
И него другар правиха.
Че седна Бусул, че седна,
царвуле да си постегне -
доде една обуе,
а другия се разслаби,
доде поеса опаше,
учкура му се развърже -
какво се годе постегна.
Пушката му бе безремик,
без ремик още без кремик,
саблята му бе ръждива,
ръждива и хърбелива.
И той с дружина отиде.
Па ги поведе млад Богдан,
поведе та ги заведе
из беглишките кории,
та па им дума думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
до седемдесе юнаци,
до седемдесет и седем!
Кой ще се найме от вазе
да стане, маре, да иде
във беглишките егреци,
да си отлъчи, отлъчи
до седемдесе шилета,
до седемдесе и седем,
и на войвода кьосема -
него байрактар да тура.
Сичките, маре, дружина,
сичките ником никнаха,
Босул си ником не никна -
бая си в очи гледаше
и Богдану си думаше:
- Бае Богдане войводо!
Ази ща, бае, да ида,
дано ме вълци изядат,
дружина да не засрямам.
А дружина му думаха:
- Я иди, Босуле, я иди,
най-първа мърша да станеш,
долчина да си изпълниш,
черните орли да влечеш,
зелени мухи да бръмчат.
Босул си стана, отиде
във беглишките ергеци,
та си отлъчи залъчи
до седемдесет шилета,
до седемдесет и седем,
и на войвода кьосема.
До среди път ги закара,
та па си сам с ум преби:
"Това се не вика юнаство,
това се вика хайдутлук!"
Та па се назад повърна,
та кучетата раздразни,
и овчарчета разбуди,
и кехаята улови,
та па му дума думаше:
- Кехая, маре, кехая!
Скоро да станеш, да идеш,
потеря да ни допратиш.
Кехая стана, отиде
потеря да им запрати.
Босул си събра шилета,
при дружина ги закара.
като видяха дружина,
тия Босулу думаха:
- Бсуле, маре, Босуле!
Дали ги вълка отлъчи,
та ги готови намери?
Босул си дума думаше:
- Дружина вярна, сговорна:
скоро шилета ловете,
колете, маре, печете,
че по нас иде потеря.
Доде ги тия ловите,
Босул го беше и заклал;
доде ги тия заклале,
Босул го беше и одрал;
доде ги тия одрале,
Босул го беше опекал.
Че седна Босул да яде,
та половина изяде
и половина в чантата.
И потеря си достигна -
до триста души сеймене.
ка ги видяха юнаци,
сите по гора бягаха,
Богдан войвода побягна
през тая Божя поляна,
а къпина го сапела;
сякал бе Богдан войвода,
че го потеря настигна,
та си гащите, бре, насра,
Босул Богдану думаше:
- Бае Богдане войводо!
Изтръгни сабя френгия,
та си гащите остържи,
да ти е леко да бягаш!
И потеря си достигна.
Босул си, море, не бяга,
а дигна пушка бойлия,
девет сеймени удари.
Па фърли пушка бойлия,
извади сабя френгия,
па се на ляво завъртя,
кога се надясно обърна,
сичка потеря погуби -
до триста души сеймене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.