|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
33. ОБИСК У Х. ДИМИТРОВИ
Горо ле, майко хайдушка
Че стана юзбашията,
у Марийкини отиде,
че на Марийка думаше:
- Марийке, бяла българко,
нящо ща да та попитам,
правичко да ми обадиш:
къде й, Марийке, бакю ти,
бакю ти, Хаджи Димитър,
къде бакю ти отиде?
Марийка дума юзбаши:
- Дядо ле, юзбашио ле,
бакя го няма тукана,
той си надолу отиде,
надолу, долу в полето,
сиви говеда да да бере,
се отбор крави ялови
и бялоглави биволи.
Юзбашата й думаше:
- Като си дойде бакю ти,
да дойдеш да ни обадиш -
много щеш хизмек да сториш,
голям щеш бакшиш да зъмнеш
от мене и от пашата.
Че си юзбаши отиде,
Марийка горе възлязла
и при бакя си отиде,
че на бакя си думаше:
- Бате ле, Хаджи Димитре,
търси та юзбашията,
рече ми, бате, юзбаши:
"Марийке, бяла българко,
като си доде бакю ти,
да додеш да ми обадиш -
много щеш хизмек да сториш,
голям щеш бакшиш да зъмнеш
от мене и от пашата."
Марийкин бакю думаше:
- Марийке, мила бакюва,
я дай ми, мари Марийке,
я дай ми пушка бойлия
и остра сабя френгия,
я дай ми чифте пищови,
хубаво да се накича,
че ща отсреща да мина.
Че стана Хаджи Димитър,
облече дрехи юнашки,
нарами пушка бойлия,
запаса сабя френгия,
чифте пищови сребърни,
че са хубаво накичи,
а че у Влашко отиде.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|