32. ЯНКА И ГОРА

Горо ле, майко хайдушка

Янка през гора вървеше,
с крушово листе свиреше
и на гората думаше,
на гора, още на вода:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена,
вижда ли, горо, хайдути
с Кара Танаса войвода
из тебе, горо, да ходят
и мойто братче да водят,
моето братче Иванчо?
Птичка горница пееше
и си на Янка думаше:
- Янке ле, булка хубава,
ала си много глупава!
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не щеше да крий хайдути
под нейни листи зелени.
Едва си птичка издума,
ето че иде дружина,
Кара Танас я водеше.
Иванчо байрак носеше.
Дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто злато паласки
и чифте кобур пищови -
не можеш да ги познаеш,
кой им бе юнак войвода.
Като ги Янка видяла,
отри си Янка сълзите
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти водице студена,
развивай листе широки,
изкарай клони високи,
направи сянка дебела,
под теб юнаци да седят,
студена вода да пият!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.