|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
31. КАРА КОЛЬО
Горо ле, майко хайдушка
Кольо ле, кара Кольо ле!
Кольо низ гора ходеше
и си гората питаше:
- Горо ле, горо зелена,
имаш ли вода студена
и бука сенка дебела
да седна, да си почина,
студена вода да пия
и да се, горо, оплача!
Мене ми се е додело
да гледам турчин как бесне
низ бащини ми дворове,
низ бащини ми ягнила -
баща ми овце да коле,
майка ми манджи да готви,
братя ми коня да йоздат,
жена ми стол да подава,
сестра ми чибук да пали!
От дърво пиле продума:
- Кольо ле, кара Кольо ле,
и това ли да те приюча?
Ти заби муждрак сред село,
сред село, сред мегданьето,
та збери верна дружина
и наби гора зелена,
да си турците изгониш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|