26. СТОЯН И МЕСЕЧКО

Горо ле, майко хайдушка

Стоян по двори ходеше,
каварджик перчан чешяше,
и на мехичко думаше:
- Мехичко, ясногреичко,
като високо изтичаш
и на широко огряваш,
грееш ли холан, в сеи свят,
в сеи свят и в наш вилает?
Грееш ли в гора зелена,
грееш ли в поле широко,
дружина събират ли са?
Мехичко дума Стойене:
- Стойене, млада войводо,
гората са е развила,
полето са е засмяло,
и дружина се събират,
дружина вярна, сговорна,
и за тебя си говорят -
тебя войвода ша гудат.
Като чул Стоян тъз дума,
че стана Стоян, Стойене,
отвори пъстри сандъци,
извади дрехи юнашки,
юнашки дрехи, войводски;
че ми се Стоян облече
с потури бюргютлияни,
абичка чепкенлияна,
алян си пояс напаса
и напа чифтя пищови,
и запа дълъг ятаган,
и обу дишови калцуни,
и обу льокюви ботуши.
Че отиде в темни яхъри,
изкара конче храняно,
с сини го седла обседли,
с пъстри го смоци напаса,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
нарами пушка бойлия,
че се на конче преметна
и на майка си думаше:
- Оставай сбогом, мале ма,
в гора зелена ще ида,
млада войвода ще стана,
напред юнаци ще ода.
Припусна конче храняно,
отиде в гора зелена,
на хайдушкото сбирище.
Ка го юнаци видяха,
сички му на крак станаха,
сички му ръка цалуват
и на Стояна думаха:
- Добря си дошял, Стойене,
Стойене, наша войводо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.