25. РОДЕН ЗА ХАЙДУТИН

Горо ле, майко хайдушка

Йорги Дафинки думаше:
- Дафинке, булка хубава,
стани ми дрехи прибери,
свържи ги в тънка мърама,
гуди ги в мешни дисаги
и ми кончето изведи,
на пилмя таш го заведи,
с руйно го вино напои,
със бял го ориз назоби.
Аз ще, Дафинке, да ида,
на Рила, стара планина
въръл хайдутин да стана!
Недей се сърди на мене,
а най се сърди на мама -
аз на мама си обадих,
да ме не жени майка ми,
че съм със крила намерен,
въръл хайдутин ще стана.
Дай ръка да се простиме!
Аз кога умра, Дафинке,
мене щат орли да ядат
и мама няма да плаче;
ти кога умреш, Дафинке,
тебе ще в гроб да заровят,
и майка ще те оплаче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.