2. РОБИНЯ И СТАРА ПЛАНИНА

Горо ле, майко хайдушка

Турчин ми кара клета робиня,
люто я кара по люта слана,
бие я, бие по бяло лице:
- Мари, хвърли си мъжкото дете!
А робинка му тихо говори:
- А бре турчино, бре друга вяро,
как да си хвърля мъжкото дете,
като съм ази попова снаха,
попова снаха, дяку невеста?
Не съм родила девет години,
та па се пукна проклета пролет,
та ми окнаха проклети билярки:
"Биле за глава, биле за рожба!"
Всеки си даде златния гердан,
та си купиха биле за глава,
ази си дадох златните гривни,
та съм купила биле за рожба,
та съм родила мъжко детенце.
Па седна турчин да обедува,
робинка узе мъжко детенце,
та го отнесе на планината,
па му направи от павит люлка,
та я завърза за две елици,
та па си тури мъжко детенце,
та го залюля и запя му,
и запея му, и заплака си:
- Нани ми, нани, мъжко детенце,
тебе е майка Стара планина,
до две елици, две мили сестри.
Духна ще ветрец, полюля ще те,
вална ще дъждец, окъпа ще те,
до ще кошута, подои ще те!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.