|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
16. НАКЛАЛА ЯНКА СЕДЯНКА
Горо ле, майко хайдушка
Наклала Янка седянка
на бащини си дворове,
на стрикови вратници.
Наклала, пишман станала,
че се всичките събраха -
момите и ергените,
всичките си насядаха,
до всяка мома и момък,
до Янка мома дор двама,
субаша и язаджия.
Субаша Янки думаше:
- На ти, Янке ле, тестемел,
тестемел пълен с ябълки.
Ко ти се дрямка придреме,
да се, Янке ле, раздремеш.
Янкин ми братец свиреше
с негови медни кавали,
кавал му свири, говори:
- Я ставай, Янке, я ставай,
я ставай, мила сестрице,
по-скоро дома да идеш,
голям ще помен да стане:
субаша ще си убия,
субаша и язаджия.
Янка си кавал разбира,
че стана Янка, Янке ле,
че си у тях отиде.
Голям е помен станало,
дваж се е, триж пъти гръмнало,
субаша в сърце удари,
субаша и язаджия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|