|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
15. БАЛКАНДЖИ ЙОВО
Горо ле, майко хайдушка
- Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат и го разпитват:
- Доваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня,
да я откарат долу полето,
долу полето, татарско село.
Яна Йовану тихо говори:
- Остани сбогом, братец Йоване!
- Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|