|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
14. СТАНА СИ ВЯРАТА НЕ ДАВА
Горо ле, майко хайдушка
Стано мари, бела Стано!
Субахче Стана залюби,
субахче Стани думаше:
- Зимаш ле ме, Стано ле?
- Зимам те, зимам субахче,
докарай лето до лето,
докарай зима до зима!
И субахче се замъчи
докара лето до лето,
и още зима до зима!
Че отиде в Станини,
та си на врата почука:
- Излез, излез, бела Стано!
Не излезла бела Стана,
ами излезла майка й
и на субахче думаше:
- Сега ли чуеш, субахче,
дето си Стана загина?
Субахче вера не хвана,
та влезе в къщи да види -
бела Стана насред къщи,
насред къщи протегната,
жълто цвете окичена,
с бело платно покриена.
Субахче вера не хваща,
та хвана змия усойка,
та пусна Стани в пазуха -
бела Стана не трепнала!
Субахче вера не хваща,
та взе жива жаравина,
та пусна Стани в пазуха,
бела Стана не трепнала!
Субахче вера е хванал,
та стана, та си отиде.
Стана на мама думаше:
- Бре мамо, бре мила мамо,
страх ме беше, по не беше,
га пусна змия усойка;
га пусна жива жаравина,
мъртва остана да викна!
Траяла Стана, траяла,
та си верата не дала!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|