|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
111. МОМЧЕ ХАРАМИЯ
Горо ле, майко хайдушка
Вино пие Маламка войвода
на планина на Агликовина,
залива й момче харамия,
как залива, чаша не долива,
долива я с дребни бистри сълзи.
Съгледа го Маламка войвода:
- Ой та тебе, момче харамия,
кът заливаш, чаша не доливаш,
доливаш я с дребни бистри сълзи,
пък твоята през рамо преливаш -
дали ти е слуга додеяло,
или ти е сабя дотегнало?
Отговаря момче харамия:
- Ой та тебе, Маламка войвода,
га ма питаш, право да ти кажа -
нито ми е слуга додеяло,
нито ми е сабя дотегнало,
ами ми е мама домиляла -
девет годин как не съм я видял!
Отговаря Маламка войвода:
- Ой та тебе, момче харамия,
извеждай си врано добро конче,
че да идеш мама си да видиш,
да я видиш, пак тука да додеш!
Извади си момче харамия,
извади си врано добро конче,
оседла го, момче, възседна го
възседна го, бързо проигра го,
че отишло мама си да види.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|