|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
107. ХАЙДУШКА ГЛАВА
Горо ле, майко хайдушка
Отдолу идат сеймени,
хайдушка глава носеха -
със русо перче чесано,
с руси мустаци сукани.
Всичко е село излязло
главата да си познаят -
никой си глава не познал.
Кога е баба излязла,
веднага глава познала -
глава не била хайдушка,
току ми била юнашка.
Викнала баба да плаче:
- Стояне, синко Стояне!
Кога те майка родила,
дали е така мислила?
Сеймени баби говорят:
- Я мълчи, бабо, я мълчи,
още един такъв откърми!
Дорде Стояна хванахме,
девет планини минахме;
дорде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме;
дорде му глава вземахме,
девет си саби строшихме!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|