103. БОГДАН ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Богдан майци тихом отговаря:
- Колкото съм, майко, градове обишел,
толкоза са, майко, дена у година,
та ма мене, майко, болест не намери,
дома дойдох, майко, то ма болест найде.
Та е Богдан девет години лежал.
Богдан майци тихом отговаря:
- Че не ме е, майко, защо ще да умра,
но ми й, ма.е, за коня хранена,
че си няма, ма.е, кой да коня да гледа.
Майка имам, тия си е стара,
стара брата имам, далеч е забягнал,
жена имам, тия ще го гледа,
ще го гледа, ала за другого.
Но кога си умре Богдан харен юнак,
не копай го, майко, не чести гробища,
но ми го закопай на кръст на кръстопът.
На глава му, майко, манастир изгради,
на сърце му, майко, градина загради,
в градината, майко, цвеке да посадиш,
на крака му, майко, чешма да изведеш,
край чешмата, майко, байрак да побиеш,
за байрака, майко, коня да ми свържеш!
Че ще мине, майко, царова войска:
кой в старо, майко, в черкова да влезне,
да си се прекръсти и да си помене,
да помене, майко, Богдан харен юнак;
кой е младо в градина да влезне,
цвете да набере и да си помене,
да помене Богдан харен юнак;
кой е юнак, майко, коня да отвърже,
коня да обседна, байряк да понесе,
да помене, майко, Богдан харен юнак:
"Бог да прости, майко, тойзи харен юнак
дето яздил, майко, тази добра коня
и е носил, майко, тойзи зелен байряк!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.