101. ВЪЛКО БАЙРАКТАР

Горо ле, майко хайдушка

Мама Янка мъмрала, гадила,
че не знае от де Дунав тече.
Дунав тече от златна ябълка,
на ябълка коне навързани,
на конете седла оседлани,
на седлата пушки накачени,
във пушките барут натуряно.
Пушка пукна, пушка арнаутска,
че удари Вълка байрактаря,
удари го във клетото сърце.
Отговаря Вълко байрактаря:
- Ой ви вази сговорна дружина,
аз умирам, аз веке отивам,
а пък вази тука ви оставям.
Недейте ме тука заминава,
занесете ме на път на кръстопът,
със сабя ми гроба изкопайте,
със пушка ми пръстта изфърлете.
На глава ми чешма направете,
кога минат хора ябанджии,
да си пият студена водица,
че да кажат, сговорна дружина:
"Бог да прости Вълка байрактаря!"
На сърце ми черква направете,
кога минат честни християни,
богу да се у черква помолят,
че да кажат, сговорна дружина:
"Бог да прости Вълка байрактаря!"
На крака ми босилек насейте,
кога минат моми и невести,
да откъснат ситен ран босилек,
че да кажат, сговорна дружина:
"Бог да прости Вълка байрактаря!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.