100. ЗАСПАЛА БЯЛА РАДУНА

Горо ле, майко хайдушка

Заспала бяла Радуна
на връх на Стара планина,
на столовато ореше.
Подухна ветрец горянец,
горянец, та па долянец,
скърши китка осена,
па я у вода натопи,
та си Радуна поръси
по коса, по бял косичник,
по поли и половина.
А тя се от сън събуди,
та па на вятър говори:
- Ветре ле, ненадухал се!
Орехо, ненаклатил се!
Колко бях леко заспала,
по-леко засънувала!
Откак бе брат ми погинал,
насън не бях го видяла,
сега го насън сънувах,
че насън брат ми говори:
"Сестро ле, бяла Радуно!
Да кажеш, сестро, на тате,
на тате, та па на мама -
на тате да се обръсне,
на мама да се опере
и кърпа да си забради,
и тизе да се оплетеш,
че кога пойда с дружина,
да пием вода студена,
всичките пият водица,
а аз не мога да пия -
защо ме много жалите.
Па кога прида да пия,
водата ми се размътя
от ваш'те сълзи горчиви!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.