1. ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Горо ле, майко хайдушка

Стоян през гора вървеше,
с крушово листо свиреше,
листето свири, говори:
- Горо ле, горо зелена,
защо си, горо вехнала,
вехнала, та посърнала?
Дали те слана ослани
или те жара пожари?
Птиченце хвърчи през гора
и си Стояну думаше:
- Стояне, младо юначе,
не знае гората да дума,
да дума и да хортува!
Нито я слана ослани,
нито я жара пожари.
Вчера ми, вчера по пладне
дор три синджира минаха.
Първия синджир, Стояне,
се млади момци хубави.
Момците като викнеха,
викнеха та заплачеха:
- Не е ли язък, Боже, за нази
за наште брези биволи,
впрегнати, неразпрегнати,
за наште черни угари,
изорани, че незасети?
Втория синджир, Стояне,
се млади булки хубави.
Булките като викнеха,
викнеха, та заплачеха:
- Не е ли язък, Боже, за нази
за наште мъжкирожбици,
къпани, недокъпани!
Третия синджир, Стояне,
се млади моми хубави.
Момите като викнеха,
викнеха, та заплачеха:
- Не е ли язък, Боже, за нази,
за наште тънки дарове,
белени, недобелени,
сгънати, неразгънати!
Затуй гората вехнала,
вехнала и посърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.