74. СЕДНАЛА МИ ЙЕ ДРАГАНКА

Дърво столовато

Седнала ми йе Драганка
у чичова си градинка,
под червената калинка,
костен си гергеф шиеше,
като шиеше, пееше.
Славей над нея фъркаше
и на Драганка думаше:
- Драганке, мома хубава,
я пей, Драганке, да пеем,
ко ма, Драганке, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата,
крачката до колянцата;
ако те ази надпея,
косата ще ти отрежа,
косата до косичника,
вито ще гняздо извия,
дребни ще пилци измътя.
Пели са, надпявали се,
малко ми, джанам, ни много,
тъкмо ми три дни, три нощи -
Драганка надпя славея.
Славей Драганки думаше:
- Драганке, песнопойчице,
нещичко ще се помоля,
дано ми мине молбата:
крачката да ми отрежеш,
крачката до коленцата,
крилцата не ми отрязвай,
да фъркам, да си подфъркам,
че имам дребни пиленца,
пиленца да си очувам.
Драгана славей думаше:
- Славейче, мило птиченце,
не ще ти режа нищичко,
ни крачка до коленцата
ни крилца до ребърцата,
меня ми стига фалата,
дето ще кажат хората:
"Драганка надпя славея!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.