70. СТОЕНЕ, СИНО СТОЕНЕ

Дърво столовато

- Стоене сино, Стоене,
що ти са конье моршави,
моршави, сино, каляни?
Дали хи вода не поиш
или ги зоба не зобиш?
- Зоба ги зобя, мале-ле,
филбешка бяла пченица,
вода хи поя, мале-ле,
станимянскана ракия;
ами съм, майчо, загалил,
отвъдна страна бел Дунав,
болгарско малко момиче.
Га си слънцено преваля,
ага се вечер моркнова,
пък аз дюкенан затворя,
та че си конян восядна,
та борзам, борзам, мале-ле,
та си за вечер там пода.
Че седи, майчо, как седя,
дур ми петлине триж пеьо,
триж пеьо, до триж повторат,
та че си конян восядна,
та борзам, борзам, мале-ле,
та за прогьома да дойда,
да си дюкени растворя,
да се комшии не сетят
къде е Стоян пакьовал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.