48. ОТДОЛУ ИДАТ, МАЛЕ-ЛЕ

Дърво столовато

Отдолу идат, мале-ле,
до две ми, до три сурии,
суриите се мясаха,
овчарьето се не мясат.
Първата, мале, сурия,
дето най-напред вървеше -
тя бистра вода пиеше,
зелена трева пасеше;
втората, мамо, сурия,
дето по-подир вървеше -
тя мътна вода пиеше,
кальена трева пасеше;
трекята, мале, сурия,
дето най-подир вървеше -
за нея нищо нямаше,
ни вода, мале, ни трева.
Така е, мале, така е,
кога са двама драговат,
драговат, та се милноват,
та че роднина излагат
и се двамата не земат:
тяхната драгост и милост -
ми тя се не заборавя.
Дето се стигнат и срешнат,
и женени се драговат,
женени като лефтери.
Огънът гори и гасне,
севдата гори, не гасне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.